В свят, в който много говорят, но малцина наистина казват нещо, Кристиян Янкулов е от онези личности, които търсят смисъл отвъд шума. Той не възприема сцената просто като поле за изява, а като пространство, в което истината няма нужда от украса, а емоцията е водеща. Янкулов е артист, който е доказал себе си и талантите си в множество сфери - от музика до комедия.
В това БЛИЦ интервю той ни допуска до своя вътрешен свят, който е съвкупност от търсения, надежда, смелост и вяра. Говорим си за изборите, които ни изграждат, за критиката като огледало и за онези мечти, които не просто се сбъдват, а оставят след себе си следа. Това е един разговор, който няма да ви даде готовите отговори, а ще ви провокира сами да си зададете важните житейски въпроси. – не просто в това, което съм направил, а в това, което съм накарал хората да почувстват.
Снимка: Фейсбук/Kristiyan Yankulov
- Любовта за мен е...
- Смисъл! Тя е онова, което остава, когато егото си тръгне.
- Песента, която най-много ме описва е...
- Тази, която още не съм написал – защото човек е процес, не завършена мелодия.
- Най-смелото решение, което съм взимал беше...
- Да остана верен на себе си.
- Сцената за мен е...
- Моят дом! Място, където душата говори по-силно от страха.
- Работя най-добре, когато...
- Има смисъл. Когато това, което правя, докосва някого.
- Критиката приемам като...
- Нужно огледало.
- Моята най-голяма мечта е свързана с...
- Това да оставя следа – не просто в това, което съм направил, а в това, което съм накарал хората да почувстват.
- Ако можех да се телепортирам, щях да...
- Поговоря с Левски.
- Благодарен съм на...
- Моите родители, учители, приятели и всички трудни моменти.
- Най-хубавото тепърва предстои, защото...
- Вярвам, че човек расте, когато не спира да търси. А аз още търся.
