Актьорската професия винаги е била онази тънка граница, където собствените черти на характера и чуждите не просто се размиват, а изчезват напълно. Хората, които горят в това професионално поприще не играят, а преживяват, съмняват се, смеят се, разголват се пред зрителя и заради него става уязвими по възможно най-красивия начин. Какво става обаче, когато прожекторите угаснат и сценичният костюм отново бива оставен на своята закачалка?
В БЛИЦ интервюто ми с актрисата Маргарита Лъчезарова се опитваме да уловим точно тези кратки, но значими малки проблясъци, които често идват без предварителна подготовка, без филтър и без сценарий. А самата тя влиза умело в този ритъм на разговор с увереността на човек, който познава сцената, но и не спира да търси смисъл извън нея.
Може би я познавате от хитовия сериал ,,Клетката‘‘, където младата актриса привлече вниманието на всички със своята емоционална и запомняща се игра. Днес тя е и част от комедийното вечерно шоу ,,Голям Праз‘‘ – проект, който събира на една сцена различни поколения артисти. Именно сред този контраст от дълбочината на драмата и лекотата на комедията, Маргарита блести ярко.
Снимка: Facebook/Margarita Lachezarova
- Аз съм...
- Свръхемоционална бомба със закъснител, подреден хаос, сълзата в окото на човек, който се чуди как да я прибере обратно и се смее, докато взима решението.
- Това, което ме прави добра актриса е...
- Любопитството да видя какво има ей там зад ъгъла.. ама зад всеки ъгъл.
- Силно вярвам...
- Че случайността е другото име на Бог.
- Най-голямата заблуда за актьорската професия е...
- ,,Я стани ми изиграй нещо”.
- Културата в наши дни е...
- Особено чувствителна тема. Но някак си тази обърната кола на пътя,се надявам да я изправим.
- Книгата, която промени живота ми е...
- Булгаков, ,,Майстора и Маргарита”. И още много други.
- Между класиката и съвременния прочит, винаги бих избрала...
- Зависи от класиката, зависи от режисьора, зависи колко съвременен е съвременният прочит. Мечтая си за ,,Чайка”. Има една ,,Чайка” на Крикор Азарян, за която ние само сме слушали истории. Ако някога имам среща с този текст и с класическия прочит на него, не бих искала много друго от театъра след това.
- Изкуството губи своя смисъл, когато...
- Се превърне в числа и състезание на ,,кой е по-по-най”.
- Любимата ми постановка е...
- Представлението, заради което реших да кандидатствам и да искам да се докосна до театър беше, и е завинаги ,,Дебелянов и ангелите” режисьор Диана Добрева, Драматичен театър Пловдив.
- Обикновено си казвам ,,Голям Праз‘‘, когато...
- Два часа преди това съм ревала и съм си казвала,че Празът е наистина голям.
