Меглена Караламбова е сред най-запомнящите се лица на българската театрална сцена. Наричат я „Кралицата на Военния театър“, тъй като не спира да вълнува поколения със своите ярки и силни превъплъщения, бидейки неизменна част от знаменитата му трупа вече повече от 50 години.
Снимка:BulFoto
В рамките на своята дългогодишна професионална кариера изключителният талант и постоянство на Меглена, заедно с нейното безкрайно любопитство към всяка пиеса, до която се докосне, многократно са били високо оценявани от критиците. Тя е сред малкото носители на титлата „Заслужил артист“ и е отличавана с редица престижни награди, сред които „Икар“ за най-добра женска роля за изпълнението ѝ в „А“ от Едуард Олби, както и „Аскеер“ за най-добър женски образ в „Разговори с мама“ по Сантяго Овес от Жорди Галсеран.
„Аз съм човек с широко отворени очи към света – може би затова и до тази възраст продължавам да работя.
Не знам докога ще мога, защото вече силите ме предават, но и до ден днешен съм готова да изляза на сцената и да се заиграя във всеки един момент, ако нещо ме провокира и ми е интересно. Това е вътрешна нагласа, която нося по природа.“ – сподели ми тя малко след премиерата на новия филм на Ивайло Пенчев „Рожден ден“. В комедията талантлива актриса се превъплъщава в бивша прима балерина, прикована на легло, с великолепно чувство за хумор и голямо сърце, която доброволно се включва в обир, зад който стои благородна кауза.
Какво ни разкри от зад кулисите на тази пълнометражна продукция, за студентските си години, за участието си във филма на Ивайло Христов „Любоф“ и за музикалния си вкус – научете от интервюто ТУК. Преди да кликнете върху линка обаче, останете с нас и прочетете тази статия до края. Седмица преди пак да видим Меглена Караламбова на сцената на Армията в обичаното представление „Бадахинът“ на Стефан Спасов, ще ви разкрием какво най-често прави актрисата между всеки дубъл в киното и произведението на кой автор би превела с удоволствие днес, отговаряйки на нашите бързи блиц въпроси.
- Да израснеш театъра, означава…
- Да живееш в един приказен свят.
- Най-красивата симфония е тази,…
- Която събужда сетивата ти и те кара да се чувстваш щастлив.
- Моите „Разговори с мама“ преминаха в…
Снимка: Павел Червенков
- Ако е буквално, за съжаление, много малко съм говорила с нея. Тя всеотдайно бдеше над мен, но като млад човек бързах насам-натам и не си давах сметка, че един ден няма да я има. Сега искам да ѝ задам някакви въпроси, но вече няма как.
- Когато светлините изгаснат…
- Доста време трябва, за да се успокои психиката и физиката. Ако всичко е минало добре, човек се чувства удовлетворен и събира смисъла на усилията си.
- Между всеки дубъл най-често…
- Си правим майтапи с колегите.
- Пиесата/книгата, която бих се заела с удоволствие да преведа днес, е…
- Сега тук до мен стои Харолд Пинтър, някое от неговите произведения, може би.
- Процесът на изграждането на образа ми носи…
- Понякога удовлетворение, понякога и мъка.
- „Събота, неделя, понеделник“ най-обичам…
- За нас артистите няма почивен ден. Навремето беше понеделник, но сега и него нямаме.
- В ,,Тишина“ откривам…
Снимка:Архив на Театър 199 „Валентин Стойчев“
- Аз не я обичам, тя ме потиска. Винаги или има музика, или гледам някой филм, или общувам с някого.
- Най-голямото „Чудо“ в живота ми е…
- Детето и внучката ми.
- Опитвам се да предпазя внучката ми от…
- От нищо, тя си знае най-добре. Достатъчно умно дете е - оправя се сама.
- Ако можех да се събудя в друга епоха, тя щеше да е…
- О, във Викторианската - да бъда с кринолин.
