„Дано да успея да отговоря достатъчно бързо“, каза ми Стоян Радев, като вдиша и издиша дълбоко, сякаш се готвеше за спринт, след като му споделих, че съм му подготвила няколко блиц въпроса в края на нашия разговор. Той се „гмурна“ в тях с изумителна скорост – уверено, с усмивка, с откровеност и смисъл, с кратка рекламна пауза и без нито едно „може би“, така успешно се нареди сред челните места в списъка с най-бързи блиц отговори на Art Portal News.
Снимка: Toni Perec Photography
Броени дни преди да закрие заедно със своето студио театралния сезон в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ с премиерата на „Гласове“, Стоян Радев ме пренесе по своя път, изтъкан от постоянство и любопитство. Говорихме за предизвикателството да изиграеш едни от най-емблематичните отрицателни герои в българската литература и кино, за съвременния човек и неговата емоционална интелигентност, както и за постепенно закърняващата му чиста чувствителност. В рамките на час нито за миг не ми се наложи да чета между редовете, за да разбера какво точно иска да ми каже. Той беше такъв, какъвто са ми го описвали неведнъж негови приятели и колеги – един голям човек и артист, който не спира да вярва и да мечтае в името на доброто, въпреки гъстата мъгла от злото, която тегне над нас от „от урва на урва и от век на век“.
„Наскоро се замислих и казах по някакъв повод, че е доста жалко, че невинаги ролите успяват да ни научат на онова, което носят със себе си.
Снимка: Росен Донев
Понякога ги играем, без да се възползваме от тях в личен план. С годините винаги се стремим да не повтаряме грешките от миналото, но за съжаление това често не се случва – дори понякога ги правим отново веднага“, призна ми господин Радев, коментирайки осъзнатите промени, през които преминаваме с годините – опознавайки все по-отблизо както моралното, така и неморалното в нашия свят.
До какви още изводи за живота, сцената и изкуствения интелект е стигал той, можете да разберете от линка по-горе. А сега спираме да ви разсейваме с още отклонения и заключения и ви представяме големия шампион по бързи отговори – Стоян Радев от Варна, или по-точно – от Генерал Киселово. Помни ли сънищата си и за какво е мечтал като малък – разбираме в следващите редове.
- По документи съм Стоян Радев, по душа съм…
- Стоянчо (смее се).
- Като дете мечтаех…
Снимка: Личен Архив
- Да стана актьор.
- Когато получих „Икар“ за главна мъжка роля в „Ричард III“, си казах…
- Еее, браво (смее се).
- Винаги преди премиера…
- Се вълнувам.
- Класическите текстове са…
- Такива, които ни принуждават да четем по-внимателно и да се взираме по-дълбоко в думите.
- Нашето време и неговите „белези“ са…
- Ние самите.
- Често сънувам как…
Снимка: Личен Архив
- Вечерите почти не се случва. Сънувам обикновено следобед, ако имам време за дрямка – най-често адови кошмари. Много пъти съм се събуждал със сърцебиене или с плач.
- Работата ми с Явор Гърдев ми донесе…
- Радост.
- Представлението, което последно гледах и препоръчвам, е…
- „Лавандулови момичета“. Време за рекламна пауза (смее се).
Снимка: Симеон Лютаков
- Жанрът кино, който най-често консумирам, е…
- Интересното, различното.
- Ако мога да спра времето за един ден, бих…
- Не бих. Защо да искам? Това би било просто загуба на време (смее се).
- След всяко дълго пътуване си давам сметка…
- Че ми харесва.