Още от деца сме обградени от приказни истории, в които смели рицари защитават принцесите от злото. Те са описани така магично, че човек със сигурност трудно би повярвал, че подобни личности съществуват и в реалността. Това, оказва се, не е съвсем вярно - рицари има и днес сред нас. Един от тях е директорът на Националния център за книгата Светлозар Желев, който е един от най-изявените бранители на българската литература както в рамките на страната, така и извън нея.
Разговаряхме с него малко преди 24 май за дълбоката любов и отдадеността му към книгите, които са изправени пред немалко предизвикателства (пространното ни интервю четете ТУК). Днес продължаваме темата, но и насочваме вниманието към самия него като човек, чийто професионален път е посветен на идеята словото да пребъде. Четец рекордьор и страстен пътешественик, Светлозар Желев е невероятен събеседник. Отделете си няколко минути и се потопете в неговия свят с БЛИЦ интервюто на Art Portal News.
Снимка: Светлозар Желев/ Facebook
- Рекордът ми за най-бързо прочетена книга е…
- Невъзможен за изчисляване, чел съм книги и за под един час. Обикновено времето е именно между 1-2 часа, защото дневно през уикенда ми се налага да се запозная с 3-4 ръкописа или вече излезли книги за рецензия. Не следвам конкретна методика за бързо четене, просто съм изградил свой начин през годините.
- Книгата, която всеки млад човек трябва да прочете, е…
- Преди години ми бяха задали същия въпрос и успях да сведа книгите, които всеки младеж трябва да прочете преди пълнолетието си, до 18. Сега обаче ще отговоря по-различно и ще кажа „Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг. Книгата не е много популярна, но пък е посветена на човешката природа и по-специално детската. Тя разнищва въпроса докъде може да доведе злото в нас - черния вълк, ако храним него, а не белия (на доброто).
- Задължително бих казал на чужденец, гостуващ у нас, „Опитай това”, ако на масата има…
- Сарми - най любимото ми ястие, което смятат за свое още в Турция, Гърция и дори Полша.
- Най-подценяваният съвременен автор е…
- Галин Никифоров. За мен той е автор на световно ниво - абсолютно самобитен, гениален разказвач, който притежава рядкото качество да бъде хамелеон и да сменя стиловете. При него всяка следваща книга е различна и никога не можеш да познаеш, че е негова. Той си играе със стила, езика подредбата и думите по начин, наподобяващ детска игра, което го прави брилянтен. Начинът на написването на „Фотографът”, „Лисицата”, „Уморено нежно”, „Добро момче”, „Тяло под роклята”, „Черна светлина” (последният му роман, разказан от гледната точка на мъж), сега чакаме и „Бяла светлина”, който ще ни покаже и женската гледна точка, прави Галин Никифоров гениален писател. Ценен е от критиката и има всички български награди за литература, но продължава да не бъде толкова известен, колкото заслужава.
- Любимата ми българска дума е...
- Благодаря.
Снимка: Светлозар Желев/ Facebook
- Тайната на бавното живеене е…
- Хармонията между нас и света.
- Най-забавният ми спомен от пътуване е…
- Като човек, който обожава да пътува, ми е почти невъзможно да отговоря на този въпрос. Забавлявам се навсякъде, където отида, независимо дали е по работа, или не, така че за мен най-забавното нещо е самото пътуване.
- Като дете бях…
- Мързелив и четящ.
- Когато не чета, обичам да…
- Пътувам, експериментирам в кухнята и да бъда с приятели.
- Ако не се занимавах с литература, вероятно щях да работя като…
- Когато бях малък, исках да бъде военен водолаз, но бързо осъзнах, че това няма как да се осъществи. Преди да започна работа в „Сиела” работих като барман в кафе. Не е изключено да съм щял да продължа да бъда в тази индустрия.
