Между Париж и София, между сцената и вътрешния ѝ свят, Вера Шандел създава своя собствена вселена – онази, в която музиката е не просто звук, а състояние на духа. Тя е от артистите, за които изборите никога не са еднопосочни, защото животът, както самата тя вярва не е място за това да бъдеш в ролята на жертвата, а пространство, в което ти да си действащото лице.
За Шандел музиката е преживяване, много отвъд рамката на жанровете, но ако трябва да избере само един, то това би бил джазът. А свободата е думата, която я описва най-точно, свободата да тръгнеш спонтанно на път и да се превърнеш в завършен артист, черпещ вдъхновение от хората и природата, свободен да оставиш сърцето си да избере езика, на който иска да пее.
В това Блиц интервю Вера Шандел ни допуска до своя свят – спонтанна, емоционална и дълбоко лична реалност, в която музиката е саундтракът на твоя живот.
Снимка: Личен архив, Вера Шандел
- Между Париж и София, винаги бих избрала…
- И двете.
- Песента, която си тананикам постоянно е…
- ,,Free Love‘‘ на Depeche Mode.
- Любимата ми дестинация е…
- Морето, което и да е.
- Най-ценният съвет, който съм получавала е…
- Да живея живота, като действащо лице, а не като жертва.
- Ако можех да избирам само един жанр музика, който да слушам до края на живота си, щях да избера…
- Джаз.
- Най-спонтанното нещо, което съм правила е…
- Да стана певица.
- Думата, която ме описва най-добре е…
- Свобода.
- Вдъхновявам се от…
- Хората и природата.
- След концерт най-много ме зарежда…
- Усмивката по лицата на публиката.
- Езикът, на който предпочитам да пея е…
- Този на сърцето.
