Станислав Генадиев и Виолета Витанова са танцови артисти от сферата на независимите изпълнителски изкуства. Завършват Националното училище за танцово изкуство в София, а след това участват в международни танцови проекти, български театрални продукции и създават свои авторски представления.
“Saline Nebula” е антиутопичен проект, с който двамата танцьори ще участват на фестивала за танцово изкуство "Антистатик". Той представлява
трансформация на абстрактното в конкретно, на невидимото – във видимо.

„…защото всеки хаос създава своя космос.“ К.Г. Юнг

От 2007 г. са част от „Кинестетик проджект“ (Kinesthetic Project), като общата им творческа работа започва през 2006 г., докато Станислав танцува в швейцарската компания „Лигна“. Първият им успешен спектакъл се казва “Imago“ (2006 г.), за който получават и
първия в историята на наградите на Съюза на артистите в България „ИКАР“ за дебют за танцов спектакъл.
През 2013 г. печелят „ИКАР“ за съвременен танц и пърформанс за хореографията за изпълнението си в „Мишеловката“, в „Хамлет“, с режисьор Явор Гърдев. От 2015 г. насам Генадиев и Витанова работят с френският хореограф Брис Льору.

създаването на сдружение „Ареалност“,
в което си сътрудничат с Филип Миланов, Валери Миленков, Елена Китова и Ралица Тончева.
Представленията на Станислав и Виолета са представяни на множество фестивали в България и Европа. Наред с работата на танцови артисти, Виолета преподава в Националното училище за танцово изкуство в София, а Станислав работи по свои авторски музикални проекти.
Ден преди представлението им на „Антистатик“ ви представяме двамата артисти в едно блиц интервю:
– Занимаваме се с танцовото изкуство от...
– Професионално от 4-ти клас.
– Да танцуваш с партньор на сцената е...
– Много вдъхновяващо.
– Колко време ви отнема подготовката за всяка нова хореография?
– За всеки проект е различно, зависи от капацитета, с който разполагаме.
– Какво да очакват посетителите на танцовия конкурс „Антистатик” тази година. Подготвяте ли някакви изненади?
– Изненади винаги има и това е интересното на живо случващото се изкуство на танца.

– Какво е отношението на публиката към танца?
– Според нас за публиката е интересно да посещава танцови събития.
– Освен на дансинга имате изяви и на театралната сцена. С какво са по-различни хореографиите, които представяте в театъра?
– Когато работим за театър се концентрираме върху изискванията на режисьора, а когато дансинга е наш си правим каквото решим :)
– Срещали ли сте се с провала и как се справяте в такива ситуации?
– Срещали сме се с продуценти, които поради ограниченията си са се страхували от провал и са ни товарили с изискванията си.
– Важна ли е личната емоция на танцьора за посланието, което предава танца?
– Разбира се!
– Каква история може да ни разкаже танца? Ритъмът ли е танцовото слово?
– Всякакви истории могат да бъдат поставени под въпрос, изследвани, дискутирани чрез танц. Танцовото слово е тялото, движението, мисълта, енергията.
– Ритъмът е естествен елемент в природата, хората и движението.

– Виолета, освен танцьор Вие сте и преподавател в Националното училище за танцово изкуство в София. Какви съвети давате на своите ученици, които тепърва започват танцовата си кариера?
– В различните етапи на обучение те получават различни уроци, за да развият танцовата си култура и умения. Съобразени са с възрастта им и развиват както индивидуалността, така и
усещането за работа в екип и толерантност
към отделните страни в този организъм.