Не знам колко от актьорите в България могат да се похвалят с това, че играят роли, написани специално за тях. Петър Антонов определено може. Последната му премиера е спектакълът „Наполетано“, където си партнира с Юлиан Вергов. Пиесата е на драматурга Яна Борисова, която тя създава с ясната идея кой иска да влезе в образа на героите ѝ – именно Петър и Юлиан. И това дори не е единственият пример от кариерата на актьора.
Както той казва, Яна Борисова го връща към театъра с представлението „Място, наречено Другаде“. Писателката се вдъхновява от истинската история за приятелството на Петър Антонов и Боряна Братоева и създава успешната пиеса, която двамата продължават да играят пред пълни зали.
„Място, наречено Другаде“; Снимка: Stage Hearts
Още по-назад във времето – писателят Радослав Гизгинджиев създава специално за Петър Антонов текста на моноспектакъла „Едуард“. Това е и една от причините актьорът да се завърне в родината ни след години живот в Италия.
Станал известен с филмите „Пансион за кучета“ и „Писмо до Америка“, оставил зад гърба си музикална кариера, в последните години освен на театралната сцена Петър има множество роли в български сериали. А този сезон е редовно на малкия екран като водещ на „България търси талант“.
Имах честта да разговарям с Петър Антонов часове след официалната премиера на „Наполетано“. Какво ни сподели той може да прочетете в интервюто. А то завърши с няколко блиц въпроса, които замислиха, усмихнаха и леко затрудниха Петър. Ето ги и тях:
Снимка: Личен архив
– Аз съм Петър Антонов, защото…
– Така са избрали родителите ми да се казвам.
– Моето „Място, наречено Другаде“ е…
– На сцената, в театъра.
– Ако изпратя „Писмо до Америка“, в него ще пише…
– Обичам те. Обичай ме.
– Живеем в „Абсурдни времена“, защото…
– Сме мързеливи и несмели.
– „Ако извикаш нощем с пълна сила“...
– Ще влезе през прозореца и ще стигне до него/нея и той/тя ще разберат всичко.
– „Умирам, ако спра да сънувам“...
– Сънувам и то много, като луд (смее се).
– Най-големият урок, който научих от професията си е…
– Не е един. Урокът към днешна дата, който смятам, че съм научил е отговорността, която нашата професия има. Смятам, че тя е толкова мощна и важна, колкото лекарската. Ние спасяваме животи, лекуваме душите на хората.
– Последната постановка, която гледах и силно препоръчвам е…
– Сега като се замисля скоро не съм ходил на театър. Последната постановка, която гледах е „Богът на касапницата“ и силно препоръчвам.
– Ако животът ми беше заглавие на песен, тя щеше да е…
– „Пей, сърце“.
– Три неща, които бих променил в света…
– Три са много малко. Какво ли не бих променил. Затрудни ме. Бих спрял войните веднага, бих разкарал всички глупави лидери и диктатори. Бих изкоренил мафията. Това е.