Човекът е необятен океан. Колкото повече води опознаваш в него, разбираш колко всъщност още непознати територии има. Дълбини, за които самият той не подозира, неочаквани вълнения и скрити съкровища. Винаги ме е пленявала идеята под тези бурни вълни да откривам потъналите скъпоценности, зад тихия хоризонт да виждам неочакваното и да забелязвам красотата в бурите.
Артистите са особено дълбоки океани – иначе няма как в себе си да събират толкова образи и енергия, с която да творят нови светове.
Ясен Атанасов е един такъв безкраен океан,
чиито съкровища тепърва започват да се разкриват.
Той е необичайна комбинация от природен талант, неповторимо чувство за хумор и самоирония, притежава неспокойствието на вечно съмняващия се ум, творческата душа на Ван Гог, неувереността и едновременно дръзновението на Хамлет, както и порив за нови приключения.
Ако все още не сте го гледали, можете да поправите тази грешка като се насладите на някои от филмовите, телевизионни и най-вече театрални негови проекти. Той е част от трупата на Театър „Българска армия“, с колегите си от НАТФИЗ, където завършва при проф. Ивайло Христов, създават независимото сдружение „Суматоха“, а преди всичко това той е един от тримата виновници за хитовата YouTube поредица „Да се изгубиш нарочно“, заедно с Крис Захариев и Анастас Шипков.
Снимка: Личен архив
За последните си проекти и творческия си път дотук преди време имахме удоволствието да си поговорим с Ясен, а сега, дни след като отпразнува рождения си ден, в Деня на театъра, и часове след като получи награда „МаксиМ“ в категория Водеща Мъжка роля за превъплъщенията му на Хамлет в „Хамлет“ и Орце в „Солунските атентатори“, ви срещаме отново с него, за да разберем какво отговори на нашите блиц въпроси:
Снимка: Adriana Yankulova Chapkanova
– Аз съм Ясен Атанасов, защото…
– Така са ме кръстили.
– Последната постановка, която гледах и силно ме докосна беше…
–„Без кръв“ на Диана Добрева.
– Дядо ми казваше…
– „Хубаво е да чуваш, но не да слушаш“. Ставаше дума за подслушване на разговори (смее се).
– Не мога да започна деня си без…
– Преди не беше така, но вече без кафе.
– Да си Винсент Ван Гог е…
– Шуро.
– На „Алеята на славата“ има...
– Звезда някъде и за мен.
– За днешното ни време Хамлет би казал…
– Оле майко (смее се).
– Последната бариера, която прескочих на сцената беше…
– Да разкрия по-голяма част от себе си.
– Любимото ми място за пътуване е…
– Италия.
– Нещо, което бих променил в себе си е…
– Да съм по-спокоен.
– Бих се изгубил нарочно отново, ако…
– Имам време за това.
– Как днес би довършил изречението „Аз също все още съм Петя, защото...“
– Не искам да спирам да се боря.
