През годините медиите често са били спрягани за четвърта власт, която по един или друг начин опитва да балансира между останалите три - законодателна, изпълнителна и съдебна. В учебниците журналистиката често е представяна дори и като „куче пазач“ – агресивно и готово да се намеси, ако някой от представителите на управата прекрачи допустимите граници или застраши обществото. Какво обаче се случва, ако чрез пари и обещания за високи рейтинги тя все пак успее да бъде „опитомена“? Вариантите са десетки, ако не и стотици, а
някои от най-големите ни страхове вече са се превърнали в реалност.
Еволюцията на журналистиката отдавна е задвижила своето колело, резултатът пък може да се окаже пагубен, но не толкова за изданията и техните началници, а за обществото, което (не)волно е тласкано към тотална деградация. Ако вече сте разпознали някъде в думите ми българската медийна среда – не грешите. Важно е обаче да направя и уточнението, че ние не сме единствените, попаднали в подобна ситуация.
Развратът, скандалите и сензацията движат земното полукълбо
и печелят неимоверни средства на няколко фамилии, сред които и тази на Рупърт Мърдок.
Снимка: Netflix
Дани Бойл влиза в ролята на режисьор и се впуска в медийната вихрушка, за да покаже на зрителите по цял свят своята гледна точка за просперитета на богатите и упадъка на обществото, движени от един най-обикновен вестник. С избора на тематичното име „Мастило“ за най-новия си проект, открил фестивала „Синелибри“, той мигновено ни пренася в британска печатница, където гръмките и цветни заглавия се опитват да пробият сред сивите страници, създавани от закостенели репортери и редактори. Първата „крачка“ към тази нова ера в журналистическата сфера прави именно австралиецът Рупърт Мърдок (изигран от Гай Пиърс) с помощта на протежето си – младият и амбициозен, но същевременно с това обзет от несигурност Лари Ламб (Джак О’Конъл). Срещата им може и да поставя началото на едно революционно сътрудничество, което завинаги променя „консумацията“ на новини, но и бележи повратният момент на човешкия упадък – личен и обществен.
Снимка: Netflix
Двата образа са изключително интересни за проследяване, но по-силно впечатление определено ми направи подхода към персонажа на Мърдок. В продукцията на Дани Бойл, за разлика от други, адаптиращи историята на медийния магнат, той е представен по-скоро като второстепенен играч, който до много късен етап така и
не успява да осъзнае какво чудовище всъщност е създал.
Финансовият мозък зад операцията по възраждането на вестник The Sun от пепелта, той се оказва принуден да се съобразява с всяко фриволно решение на редактора Лари Ламб, за да продължат продажбите да растат, а състоянието му да се увеличава драстично.
Замъглената от стремежа към високи рейтинги обективна преценка и амбицията, надхвърлила границите на моралното и нормалното, се сблъскват с гласа на разума – репортерката с феминистични възгледи Джулс (Клеър Фой) в съзнанието на Ламб. Историята вече ни е показала кой е останал победител във вътрешната му надпревара за рейтинги, надмощие, слава и пари, но това не ми попречи да си задам въпросите: „Можеше ли филмът да има различен финал?“ и
„Може ли журналистиката у нас и по света да се върне към изконната си задача и да спре да пропагандира единствено зрелището?“
Снимка: Netflix
„Мисля, че жълтата преса е нещо, което се среща навсякъде – както в слаборазвитите, така и в развитите страни“, пише Марио Варгас Льоса в своето есе „Цивилизация на зрелището“, с което много бързо си отговарям на възникналите питания. Признавам, обзема ме и нелек страх от това какво предстои в бъдеще за сферата, в която от години работя и съм избрала да се развивам. Предполагам, че на фона на цялата прогнила медийна система у нас и по света ми остава единствено да се старая и надявам, че общественозначимите теми няма още дълго да бъдат в сянката на евтината сензация.
