Едва ли има друг период в историята на литературата, който да е белязал дотолкова дълбоко разбирането за човешката природа, паметта и вътрешния ни свят, както началото на 20-ти век. Това е времето, в което творци като Франц Кафка, Вирджиния Улф и много други полагат основите на това, което днес наричаме съвременна литература.
Гласовете на тези автори са тихи, но радикални и променят начина, по който възприемаме истории и вярваме в тях. Те въвеждат нови структури, поставят нови въпроси пред обществото и продължават да отекват не просто като известни писатели, а като архитекти на модерния свят. В следващите редове ще надникнем в света на част от тези творци и ще разберем как са успели да пренапишат правилата на литературата, за да бъдат актуални и до днес.
1. Джеймс Джойс
Смятан е за един от най-влиятелните писатели на 20-ти век. Джеймс Джойс е ключова фигура в развитието на модерния роман. Известен е най-вече с романа си „Одисей“ от 1922 г. Други важни негови творби са сборникът с разкази „Дъблинчани“ и романите „Портрет на художника като млад“ и „Бдение над Финеган“.
Снимка: Dublin Live
Въпреки че по-голямата част от живота му като възрастен преминава извън страната, ирландските преживявания на Джойс са много важни за творбите му и предоставят всички сцени за прозата му и голяма част от нейните теми. Вселената в неговите творби е здраво установена в Дъблин и отразява живота му в семейството и случки от неговите ученически години.
2. Марсел Пруст
Марсел Пруст е френски писател – романист, критик и есеист. Виден представител на модернизма в литературата от началото на 20-ти век, той е известен на първо място със своя многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 г.
Снимка: Humanities West
Пруст използва повествователния стил „поток на съзнанието“, което означава, че той предава хронологично събития, спомени, впечатления, настроения и състояния така, както възникват в съзнанието на разказвача и героите. Повлиян от философията на Анри Бергсон, в романите си той често се спира на проблемите за времето, за индивидуалното съзнание, за съня, за спомена и за междучовешките отношения.
3. Т. С. Елиът
Томас Стърнз Елиът, подписвал се най-често като „Т. С. Елиът“ е англо-американски поет, драматург и литературен критик, чиито творби като „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“, „Пустата земя“ и „Четири квартета“ се смятат за едни от най-великите постижения на модернизма от 20-ти век. Той е и носител на Нобелова награда за литература през 1948 г.
Снимка: tseliot.com
През 1939 г. Томас Елиът публикува хумористичния сборник „Книга за практичните котки на стария опосум“, като няколко години по-късно композиторът Алън Роусторн избира шест от стихотворенията, включени в книгата и ги оформя за изпълнение от оркестър. След смъртта на поета мотиви от книгата стават в основата на известния мюзикъл „Котки“ на Андрю Лойд Уебър.
4. Вирджиния Улф
Вирджиния Улф е британска романистка, есеистка, издател, феминистка и автор на разкази. Тя е смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през 20-ти век.
Снимка: humanidades.com
Между Първата и Втората световна война Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо: Биография“, както и есето „Собствена стая“, от което е част и знаменитата сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза".
5. Франц Кафка
Франц Кафка е романист и автор на разкази, считан от много изследователи за една от основните фигури на литературата през 20-ти век. Творбите му обединяват елементи от реализма и фантастиката, обикновено включват изолирани от обществото главни герои, изправени пред странни или сюрреалистични затруднения и неразбираеми социално-бюрократични сили. Най-известните му творби са „Метаморфозата“, „Процесът“ и „Замъкът“.
Снимка: deuchland.de
Само малка част от произведенията на Кафка са публикувани приживе, предимно в литературни списания, но не получават обществено внимание. По-голямата част от тях са издадени посмъртно. Въпреки че в завещанието си писателят инструктира своя изпълнител и приятел Макс Брод да унищожи незавършените му произведения, Брод пренебрегва тези инструкции. Творчеството му повлиява на широк кръг автори, критици, художници и философи.
6. Ърнест Хемингуей
Ърнест Хемингуей е писател, журналист и носител на Нобелова награда за литература през 1954 г., както и на награда Пулицър през 1953 г. за романа си „Старецът и морето“. Той е считан за един от най-значимите автори на Америка. Хемингуей е част от така нареченото „изгубено поколение“, което се състои от бележити американски писатели-имигранти, които живеят в различни европейски градове в периода от края на Първата световна война до началото на Голямата депресия.
Снимка: Thoughtco
Пестеливият и прост стил на Хемингуей, който самият той нарича „теория на айсберга“, има силно влияние върху фантастиката на 20-ти век. Посмъртно са публикувани три от неговите романи, четири колекции от разкази и три нехудожествени творби. Много от неговите книги са считани за класика на американската литература.
7. Албер Камю
Албер Камю е френски писател, журналист и философ. Той става известен като един от най-ярките представители на екзистенциалисткото течение във Франция. Авторът участва активно в политическите събития на своето време не само с писателските си умения, но и чрез конкретни действия. За своето творчество получава Нобеловата награда за литература през 1957 г.
Снимка: Aliança Francesa
През периода на Втората световна война, той създава първите си книги „Чужденецът“ и „Митът за Сизиф“. През следващите години Камю се включва във Френската съпротива с псевдонима Бошар и участва в издаването на вестник „Комба“. Той е негов редактор в периода 1943 до 1947 г., а покрай него се запознава и със знаменития Жан-Пол Сартр.
