Винаги съм смятала, че хората, които пишат притежават особен талант и качества, но истински се възхищавам най-вече на пишещите поезия. Да предадеш посланията си в стихове, да намериш правилните изразни средства, да имаш усет за ритъм и такт – това е умение и дар, който определено се дава свише.
„Поезията е специфично състояние на духа“, ми казва актьорът Боян Арсов. Това сякаш се отнася както за пишещия, така и за четящия поезия.
Във всички изкуства и в това, класиката си е класика – знаем имената на обичаните и утвърдени през годините поети, които с таланта си са заслужили позиция в пантеона на световната лирика. Но тя не е отживелица. От Instagram поезията до популярните автори, чиито съвременници имаме удоволствието да сме – днес поезията е жива и не отстъпва по качество от класиката.
По повод Деня на поезията се обърнахме към хора, които да ни препоръчат съвременни автори, които задължително трябва да прочетем, ако обичаме този жанр.
Темз Арабаджиева; Снимка: Личен архив
Започваме с три стихосбирки, любими на Темз Арабаджиева. Заедно с Антон Биров тя е водеща на подкастите „Първа страница“ и „С книги под завивките“, работи в издателство Ciela и обича драми, елегантни абсурди, general fiction, поезия, философия и психология.
„Кого живея?“ от Костас Монтис, превод: Яна Букова
Костас Монтис е гръцки автор, определян от преводачката Яна Букова като
поет на „плодородната меланхолия“.
За стихосбирката му „Кого живея?“ Темз споделя: „Казват, че когато в мислите си се връщаш често към нещо, то или е било много хубаво, или много лошо. Но със сигурност е оставило трайна следа в теб и някак не можеш да го преодолееш. Такава е „Кого живея?“ – подходяща, както за неизкушените до момента в поезията, така и за удавниците, които търсят спасение в нея. Тази стихосбирка е едно от малките съкровища, които отнемат секунди, а подаряват безкрайно море от преживявания“.
„Ѝ" от Йорданка Белева
„Стихосбирка, побрала в себе си цялата граматика на тъгата, без да изоставя слънчевия заек на стената“ – така Темз определя стихосбирката на българска поетеса и писателка Йорданка Белева. „Разбира се, че има толкова много талантливи наши поети - и съвременни, и класици. За тях мога да говоря много“, разказва тя. „Но със стиховете на Йорданка някак се променяха измеренията и на моите собствени меланхолии. И това порастване започна именно с нейното ударно „Ѝ“.
„Дуински елегии“ от Райнер Мария Рилке, превод: Пламен Хаджийски
Споменавайки класиците, няма как в нашия списък да не присъства поне един. Райнер Мария Рилке е едно от най-знаковите имена в австрийската, а и световната поезия в края на XIX и началото на XX век.
За него Темз признава, че е труден за четене, но и тълкуване.
„Рилке е висш пилотаж, в който обичам да се губя“. А за „Дуински елегии“ казва: „Няма нищо случайно в тези 10 произведения, но се изисква огромно внимание, за да го разбереш“.
Връщаме се отново към съвремието ни с няколко талантливи автори, препоръчани от Мартин Райчинов – работещ във финансовата сфера, филолог по образование, запален читател по душа, с опит в преподаването и издателската дейност.
Мартин Райчинов; Снимка: Личен архив
Първият автор, който той ни препоръчва е Димана Йорданова и стихотворението ѝ „Докато“. Димана е носител на Първа награда на Международния литературен конкурс „Алда Мерини 2016” и националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ за стихосбирката „Жената и мъжете, които бях“ и „По гръбнака“. Други заглавия от нея са „Писма до Ния, която не родих“, а творбите ѝ са включени в сборника „3/4 любов“.
ДОКАТО
ти спеше,
аз станах, пуснах пералня, сготвих,
избърсах прозорците,
отидох до магазина за цигари,
изпуших всичките една след друга, докато ти спеше,
ти родих дете, после го нахраних и го кръстих Ния,
докато ти спеше, дъщеря ни порасна и замина да учи в Америка,
прати ти няколко писма и картичка от плажовете на Ла Хоя.
На мен каза никога да не те будя.
Докато ти спеше, те напуснах няколко пъти,
после отново се върнах,
докато ти спеше, те събудих и казах, че те обичам,
докато ти спеше, се събуди и ме напусна няколко пъти,
после заспа отново
и каза,
че ме обичаш.
Следващото име в списъка ни е Юлияна Георгиева – поетеса и писателка. Завършва „Връзки с обществеността и реклама“, занимава се с копирайтинг, пише поезия и танцува салса. За себе си казва: „Обичам спонтанните приключения, подредените стаи и разхвърляните умове“. Юлияна споделя поезията си в страничката „Сантименталният динозавър“. Нейните произведения за написани с автентичност, лекота, красота и емоция. За нея създаването на изкуство е най.близкото до разговор с Бог.
Нейни стихове, които Мартин Райчинов ни препоръчва звучат така:
Ще бъде жалко да пропуснеш пролетта,
за нощ накацала свенливо по дърветата,
изтананикала предчувствие в света
и сърцебиене в гърдите на планетата.
Разбъркай въздуха, преди да се е съмнало,
стани другар на вятъра в кроежите.
Легни до мен, за да послушаме във тъмното
как, без да промълвят, цъфтят черешите.
Още един съвременен автор, за когото Мартин ни споделя е Радосвета Аврамова. Тя е бургаска поетеса, известна с псевдонима си Caribiana и блога си „Някъде, над покривите на града“.
Творчеството си тя събира в стихосбирка със същото име, както и в „Разговори с гълъби и дъжд“, „Луната рисува цветя“ и „Отбрано градско общество“. Нейно стихотворение, което е любимо на Мартин е „Непостижимата свобода“.
Непостижимата свобода
Светът е шумен, остър и горчив
по ръбчетата, пълни с хора.
А иначе е светъл и трепти
в една искрящо жълта, тиха еуфория.
А иначе е пясък и море,
лози, смокини, камъни и риби.
А аз отвътре просто съм небе,
което ти не можеш и да видиш.
А аз съм само чиста синева,
безоблачна и малко ветровита.
Но хората не виждате това
и само птиците при мен долитат.
За да завършим тази класация все пак ще включа две имена, които са мои лични фаворити.
Първият е любим автор на все повече хора. Книгите му с поезия са „Ние според мансардата“ и „Ти, непрестанна новина“, а последната „За неизбежната случайност“ – с есета, проза и публицистика,
стана бестселър още преди да е успял да я представи.
Иван Ланджев е явление в съвременния ни литературен свят. Произведенията му „Българско селфи“, „Срам“ и „Милион и едно желания“ станаха хит в социалните мрежи, изпълнени съответно от Захари Бахаров, Теодора Духовникова и Бойко Кръстанов.
Иван Ланджев; Снимка: Личен архив
От поезията на Ланджев нe бива да пропускате стихотворението „Чет Бейкър“, което има своя живот и като песен. Но днес ви представяме нещо друго, все така любимо:
Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.
Не си длъжник на личната карта.
Ако си пил „Плиска“, опитай „Хенеси“.
От всички максими следвай старата.
Ако ще лъжеш, гледай да нямаш полза
и нека опитът те запази глупав.
Остави любовта дълго да те тормози
и скръбта като шу̀ма да се натрупа.
Пред всяко море предпочитай реката,
ясно защо – тя отива някъде,
избягва се и сама си е непозната.
Подражавай на нея, но без очаквания.
Не купувай книги – част от поредици.
Зарежи французите, препрочитай Кант и
при всички случаи не бъди себе си –
имаш къде по-добри варианти.
Ако си беден, прави скъпи подаръци
(за хляб и за плочи гледай да ти остава).
Безусловно обичай – както кучето господаря си,
но да бъдеш обичан недей настоява.
Не говори, не пиши – няколко седмици.
Разигравай позиции с изолирана пешка,
мисли за прането, за времето – не за себе си.
Ако все пак се случи – само с насмешка.
Завършваме подобаващо с човек, развиващ се във всякакви поприща в изкуството.
Виктор Макаров; Снимка: Личен архив
Виктор Макаров е богослов и преводач – негови са българските версии на мюзикълите „Фантомът на операта“ и „Чикаго“. Освен това е музикант, поет с китара, актьор и автор. Част от творчеството му е събрано в музикалния албум „Шарена черга“ и в книгата „Етюди в проза и стих“.
Безкрайно трудно ми е да избера само едно негово произведение, но все пак... Макар че е писан през 2012 г. този текст е толкова актуален и днес:
Няма време в големия град.
Изтъняло е и вибрира изопнато
В мудния трафик
В бързото хранене
И в злата припряност
на всичкото друго…
…„живеене“.
Каквото ще правиш – прави го по-скоро!
Ще забиваш ли нож във гърба ми?
Побързай: след миг ще съм мъртъв от друго.
Ще ми бъдеш ли верен приятел?
Имаш 30 секунди
Да натиснеш бутончето „Like“ в моя профил
И да кликнеш на другаде.
Всичко тук е сега:
Нямам спомен от вчера
И не зная за утре.
Сигурно пак ще умирам
От нещо (от някого?).
Пак ще добавям приятели
И е възможно дори
Някой от тях да познавам…
Макар че – едва ли:
Няма време в големия град
за
познаване
