Предразсъдъците са съществували преди векове, „виреят” на земята днес и вероятно ще продължат да тровят всички сфери на обществения ни живот и в бъдеще. Последната, на която „посегнаха”, беше културата и по-специално седмото изкуство – киното. Със сигурност много от вас вече се досетиха, че днес ще разгледаме премиерната игрална продукция -„Снежанка”.
Колкото и вълнуващо да звучешe новината за завръщането на екран на първата принцеса на Disney – цели 88 години след първата анимация, екзалтацията бързо беше помрачена от съмненията и предразсъдъците на публиката. По традиция тя се раздели на две – ревностни защитници на оригиналните класически произведения и такива, които все пак бяха готови да дадат шанс на Disney отново да ги омагьоса, както когато са били деца. Уви, вторите се оказаха разочаровани.
Расизъм и политика буквално смачкаха „Снежанка” още преди филмът дори да е имал шанса да бъде представен пред публика. Как така латиноамериканката Рейчъл Зиглър ще изиграе принцеса с кожа, бяла като сняг?, питаха се много онлайн потребители. Ако сме напълно искрени,
от Disney трябваше да бъдат подготвени за подобна реакция.
Все пак същите обвинения бяха отправени към компанията при излизането на игралната версия на „Малката русалка” и избирането на актрисата и певица Хали Бейли за главната роля на Ариел. Това за пореден път доказва как хората лекомислено отхвърляме различното, без дори да се опитаме да разберем замисъла му. Макар в оригиналната приказка името на принцесата да се свързва именно с бялата ѝ кожа, в игралната си версия от Disney умело съумяват да избягат от това. Снежанка е кръстена така, защото се ражда по време на снежна буря. Ще ми се да вярвам, че по този начин от студиото опитват да докажат пред света, че
талантът не се характеризира с определен цвят на кожата,
а не че това е ПР трик за избягване на поредния скандал.
Етносът на главната актриса далеч не е единственият фактор, който разбуни онлайн духовете. За напрежението доста помогнаха и коментарите на Рейчъл Зиглър относно това колко еманципирана трябва да бъде героинята ѝ. Феминизмът, оказва се, не си е отишъл със суфражетките. Новата Снежанка не е стандартната принцеса, която познавате от оригиналната приказка. На нея
не ѝ е необходим принц, който да я спаси от злата ѝ мащеха
(изиграна от Гал Гадот). Тя може да го направи съвсем сама, защото е „смела, справедлива и вярна на себе си” и народа си – точно както са я учили родителите ѝ. На пръв поглед няма нищо в лошо в това да се избяга от стереотипа за принцесата, която е вечно в беда. От друга страна обаче тази драстична промяна на персонажа отчасти обезсмисля съществуването на фигурата на принца в историята. Сложен въпрос пред екипа на Disney – как Снежанка да изглежда независима, но и да не бъде загубен елементът на любовната история? – Отговорът е поредна метаморфоза.
Принцът се превръща в разбойник на име Йонатан
(Андрю Бърнап), който мисли само за себе си и приятелите си – група, напомняща силно на дружината на Робин Худ. Колкото и закоравял да звучи, сърцето му успява да се размекне след срещата с принцесата, в която се влюбва.
Не си мислете, че след това историята ще придобие обичайния си облик на приказка, в която силата на любовта надвива злото. Своеобразна „битка” между силите наистина има, но тя по-скоро е словесна. Оръжието на Снежанка са думите и спомените, които връща с тях, а това на кралицата – всяването на страх чрез заплахи.
Образът на мащехата, макар и негативен, е запомнящ се. Гал Гадот изглежда безупречно. Стилно облечена и силно гримирана, ми напомни на порцеланова кукла, които както знаем – лесно могат да се пръснат на парчета. Също толкова чуплив на този етап е и статутът на актрисата (а и на филма) в медийното пространство заради подкрепата ѝ към Израел във връзка с конфликта в Ивицата Газа.
Нейните политически убеждения, както и тези на Зиглър, която пък подкрепя Палестина, лишиха „Снежанка” от бляскава премиера. Те за малко да провалят и церемонията по удостояването на Гадот със звезда на Алеята на славата.
Противоречие тук, предразсъдък там – човек с право би си задал въпроса – останало ли е у някой зрител положително усещане след „срещата му” с филма. Лично у мен – отчасти. То бе свързано с красотата на гората. От Disney наистина бяха успели да пренесат магията на приказката на екрана. С това, колкото и изящно свое действие, обаче залитват отново към анимационното - напук на претенциите си за игрална продукция. Същият проблем съществува и с образите на джуджетата (опс, вече не се наричат така, а са просто магически същества), които не са изиграни от актьори, а са CGI програмирани. Това решение се превърна в поредния „пирон в ковчега” на Снежанка, забит от гилдията на актьорите, страдащи от дуарфизъм (състояние, при което крайниците се деформират).
За съжаление, но не и за изненада – „Снежанка” не успя да оправдае високите очаквания на всички, които очакваха да видят любимата си героиня отново на екран. Може би е време зрителите просто да приемем, че принцесите не са това, което бяха преди.
