Учени от Австралия, Китай и Германия са разгадали продължаващата от десетилетия загадка за това как човешкото око вижда цветовете, пише Физ. орг. Авторите на изследването, публикувано в сп. „Сайънс“, са разкрили атомните структури на молекулите в окото, отговорни за цветното зрение.
Изясняването на ролята на тези молекули, известни като опсини на конусите (колбичките), помага да се обясни как възникват някои зрителни нарушения на молекулярно ниво.Опсинът е специален протеин в колбичките - клетките в човешкото око, които ни помагат да виждаме цветовете. „За да разберем как улавяме светлината и възприемаме цветовете, трябва да познаваме точната структура на светлочувствителните молекули в очите ни“, казва почетният професор на Австралийския национален университет и съавтор на изследването Тревър Ламб.
„Нашето възприятие за цвят се определя главно от относителното възбуждане на чувствителните към червено, зелено и синьо
конусовидни фоторецепторни клетки, намиращи се в ретината ни, които съдържат тези молекули“, допълва ученият.
Хората имат три вида опсини в колбичките, като всеки от тях преобразува червена, зелена или синя светлина в химически сигнали. Те се предават към мозъка, което позволява на хората да виждат цветно. Изследването показва, че макар и трите опсина да съдържат една и съща светлочувствителна молекула, производна на витамин А - ретинал, всеки от тях се свързва с нея по различен начин. Това позволява на окото да улавя различни дължини на вълните на светлината.
Резултатите от изследването разкриват и фундаментални различия в начина, по който трите вида опсини реагират на светлината.
Учените обясняват, че по същия начин, по който високата скорост на затвора позволява на фотоапарата да заснема по-ясни изображения, наличието в очите ни на реагиращи на цветовете молекули, които се включват и изключват бързо, ни позволява да виждаме ясно детайлите и цветовете в движение при дневна светлина.
Структурата на протеина родопсин в пръчиците - клетките, които използваме, за да виждаме при слаба светлина и нощем, е разгадана преди десетилетия. Едва сега обаче, благодарение на достъпа до нови микроскопски техники, изследователите успяват да разгадаят
структурата на молекулите, отговарящи за възприемането на цветовете.
В дългосрочен план това може да помогне на учените да разработят по-ефективни методи за лечение на някои зрителни нарушения, като дистрофия на колбичките и цветна слепота. „В много случаи тези състояния се дължат на проблеми с опсините в колбичките“, обяснява Тревър Ламб.
