Рекордно високите температури могат да застрашат дългосрочното здраве на хората, ако ги накарат да ограничат физическата си активност, предупреждават учени.
Според ново изследване на екип, ръководен от Кристиан Гарсия-Витулски от Католическия университет на Аржентина, намаляването на физическата активност заради все по-честите горещи вълни може да доведе до
между 470 000 и 700 000 преждевременни смъртни случая годишно до 2050 г., съобщи БГНЕС, цитирайки BBC.
Високите температури правят ходенето пеша, колоезденето, спорта на открито и дори ежедневното придвижване значително по-трудни и неприятни. Освен това интензивното натоварване в жегата увеличава риска от топлинен удар и изтощение.
Специалистите препоръчват физическата активност да се извършва в по-хладните части на деня – рано сутрин или вечер. Сянката също има голямо значение, тъй като температурата на пряка слънчева светлина може да бъде с 12 до 15 градуса по-висока.
Влажността допълнително затруднява охлаждането на тялото, защото намалява ефективността на изпотяването. Липсата на въздушен поток също повишава риска от прегряване.
В най-горещите дни учените съветват тренировките да бъдат по-кратки и с по-ниска интензивност,
като се правят повече почивки. Полезно е също организмът да се охлажда преди натоварване чрез ледени напитки. Потапянето на ръцете и предмишниците в студена вода, обливането с нея или използването на мокри кърпи също могат ефективно да намалят телесната температура.
Експертите подчертават, че организмът може постепенно да се адаптира към горещините чрез редовни тренировки в топло време. След една до две седмици
тялото започва да се охлажда по-ефективно и рискът от топлинен стрес намалява.
Въпреки това хората трябва внимателно да следят за симптоми като замайване, гадене, силна умора и сърцебиене. При появата им физическата активност трябва незабавно да бъде прекратена и да се потърси охлаждане.
„Трябва да спрем да разглеждаме физическата активност като нещо отделно от климатичните промени.
С увеличаването на горещите вълни хората ще трябва да се адаптират не само дали се движат, но и кога, къде и как го правят“, посочва Гарсия-Витулски.
