Хуманоидните роботи отдавна са част от научната фантастика и вдъхновяват безброй автори и режисьори. Тези образи оказват значително влияние върху развитието на технологиите и различни бизнеси. Така инженерите и учените постепенно превръщат тези мечти в реалност. Година след година ни приближават до създаването на роботи, които трудно ще се различават от хората. Нека разгледаме етапите от еволюцията на роботиката и да се опитаме да предположим до колко време ще можем да си позволим да си наемем робот домакиня в нашия дом.
Първи стъпки в изкуството
Снимка: Courtesy of Photofest
Произходът на хуманоидните роботи може да бъде проследен до Древността. Първите идеи за създаването на роботи-помощници се съдържат в златните слугини на Хефест и Талос в гръцките митове. Според сведения в даоисткия текст „Liezi“ от 3-ти век пр. н. е. се описва също подобен хуманоиден автомат.
В литературата романът на Мери Шели „Франкенщайн“ представя един от първите примери за създаване на изкуствено същество, отразявайки амбицията на човека да поеме ролята на създател и да манипулира живота. Също така - в историята на Едуард С. Елис от 1868 г. „The Steam Man of the Prairies“ се въвежда двукрак антропоморфен механизъм, който представя механизми, контролирани от хора без автономия.
Първата употреба на термина „робот“ е в пиесата на Карел Чапек „R.U.R. (Универсалните роботи на Росъм)“ от 1920 г. Тази пиеса не само въвежда концепцията за роботи, които работят за хората, но също така предизвиква дълбок размисъл относно потенциалното неподчинение на тези същества.
От фантазия към реалност
Снимка: Erik Möller
Един от първите примери за хуманоиден робот е концепцията на Леонардо да Винчи за механичен рицар, разработена през 1400 г. Този „механичен човек“ е замислен като автоматизирана фигура, способна да седи, да движи ръце и да отваря и затваря устата си, демонстрирайки съчетание между изкуство и инженерство.
След него, години по-късно, инженерът Исмаил ал Джазари проектира хуманоиден робот-сервитьорка, способен да сервира напитки. В същото време френският изобретател Жак дьо Вокансон създава „свирача на флейта“, който впечатлява с възможността си да изпълнява различни мелодии, благодарение на сложна система от механизми.
След тези ранни иновации, значителни пробиви оформят развитието на хуманоидните роботи. WABOT-1, разработен от университета Васеда в Япония през 1972 г., става първият пълномащабен хуманоиден робот, способен да ходи и да хваща предмети с ръцете си. Той е проектиран с цел взаимодействие с хора и включва функции за разпознаване на човешка реч.
В началото на 21 век ASIMO на Honda бележи значителен напредък с възможността си да ходи, да се изкачва по стълби и да заобикаля препятствия. Той може да комуникира с хора чрез разпознаване на жестове и глас и е способен да носи предмети и да изпълнява задачи в различни среди.
Снимка: DARPA
След него роботът Atlas на Boston Dynamics се отличава с изключителна гъвкавост и координация. Той може да бяга, скача и да се катери по неравности. Той също така манипулира обекти с ръцете си и е проектиран да работи в сложни среди, което го прави особено подходящ за приложения в спасителни операции и изследвания.
Хуманоидната роботика и изкуствения интелект
Снимка: CFP
Съвременните технологии като изкуствения интелект, усъвършенствана интеграция на хардуер и софтуер и новаторски енергийни решения ускоряват развитието на хуманоидната роботика, като я правят по-функционална и адаптивна. Благодарение на напредъка в невронните мрежи и машинното обучение, най-новите модели като Optimus на Tesla и ATLAS на Boston Dynamics демонстрират изключителна
прецизност и ефективност при изпълнението на различни задачи.
Те имат потенциала да трансформират редица индустрии, включително здравеопазване, производство, логистика и услуги. Същевременно могат да заместят значителна част от човешката работна ръка.
Азиатско-тихоокеанският регион вече държи водещия дял от световния пазар на хуманоидни роботи. Той обхваща 34.9% от приходите през 2023 г., с държави като Китай, Индия и Япония, които активно стимулират търсенето. Китай дори създаде държавен фонд за роботи, насочен към изследвания и развитие на хуманоидни технологии. Докато западните компании разполагат с най-сложните AI модели, Азия се утвърждава като водещ производствен център за компонентите им. Тези глобални и регионални тенденции оформят бъдещето на пазара на хуманоидни роботи, представен и на събития като World Intelligence Expo.
Илън Мъск и неговите проекти без граници
Снимка: Tesla
На събитието на „Тесла“ - „Ние, роботите“, на 10 октомври Илън Мъск представи новите разработки на Tesla Optimus. Te са проектирани с цел да изпълняват разнообразни домакински задачи и да помагат в ежедневието. Мъск разкри, че тези роботи биха могли да бъдат ползвани като домашни помощници, гледачи на деца и домашни любимци, както и за изпълнение на рутинни дейности като сервиране на напитки и грижа за дома. Демонстрацията включва дейности като поливане на растения и игра с хора. С обявената цена от 20 000 до 30 000 долара тези роботи могат да станат достъпни за широк кръг от хора, които биха искали помощник в ежедневието си.
По време на събитието се появи и интригуващ слух, че Tesla разработва робот, способен да изпълнява функциите на сурогатна майка. Тази машина ще осигурява условия, наподобяващи човешката утроба, включително контрол на температурата и доставка на хранителни вещества. С напредналите технологии за наблюдение в реално време роботът би могъл да следи здравето и безопасността на развиващото се бебе,
осигурявайки оптимална среда за растеж.
Въпреки че информацията все още не е потвърдена, потенциалът на такава технология вече буди сериозен интерес. Той провокира и множество належащи етични въпроси. Oсобено относно това как би могла да промени самата същност на човешката природа...Побиват ви тръпки, когато си го помислите, нали?
