Две седмици след премиерата на „Одисея“ на Кристофър Нолан темите във филма продължават да вълнуват историци и лаици. Легендарната история на царя на Итака, макар и на почти 3000 години, повдига актуални теми за личната отговорност, търсенето на дома и последиците от войната, но режисьорът e наясно, че не всички препратки от оригинала на Омир биха били разбрани от съвременния зрител.
Точно такъв е случаят с „морските хора“, които за автора и за режисьора са две напълно различни групи. Във филма тази заплаха витае безтелесна като един от митологичните елементи на сюжета – няколко пъти и в Итака, и в Спарта на Менелай те са посочени като варварите, които с набезите си разклащат установения ред и досегашната цивилизация. Без да влиза в подробни обяснения, Нолан е разрешил този въпрос, като в образа на диваците
без посока и цел е въплътил тъкмо войниците от Троя –
включително самия Одисей, които по различни причини не намират пътя към дома, предаде „Площад Славейков“.
Омир обаче несъмнено е познавал морските хора по различен начин и споменавайки ги, Нолан елегантно посочва реалния геополитически натиск не само в света на Одисей, но и в историческата реалност на самия Омир, отбелязва изданието Looper. Няколкостотин години преди да напише своята „Одисея“, в късната Бронзова епоха
варварите по вода са били реална геополитическа заплаха.
Морските народи се появяват в писмени сведения от 1200 г. пр. н. е. и са един от многото взаимосвързани елементи, довели до краха на цивилизования свят от Бронзовата епоха. В Древна Гърция в жертва на набезите им падат Микена и Пилос, дом на легендарните царе от „Одисея“ на Омир. На територията на съвременна Турция щетите понася предимно Хетската империя – повелител на Троя. Градове от днешна Сирия до Кипър и Ханаан падат разрушени в рамките на само няколко години.
Морските хора са били от различни групи, една от тях е по-разпознаваема: пелесетите – които се считат за исторически предци на библейските филистимци, заселили се в Палестина.
За морските народи съществуват надписи в некрополите на египетските фараони Мернептах и Рамзес III, управлявали съответно през 1213–1203 г. пр. н. е. и 1186–1155 г. пр. н. е. В надпис в гробницата на Рамзес край Долината на царете, близо до Луксор, се казва:
„Чуждите страни сключиха заговор на своите острови […] – пелесетите (филистимците), текерите, шекелешите (вероятно сицилийци), дануна (гърци) и уешеш“. Според този надпис тези народи нахлули откъм бреговете на днешна Гърция:
„Нито една земя не можа да устои на оръжията им […], те простряха ръка върху земите чак до краищата на света“.
В храма на Рамзес морските народи са изобразени като единна маса от страховити воини, чиито кораби са потопени от божествения фараон на Египет, успял да ги отблъсне. Това обаче най-вероятно е пропаганда и за въпросния „заговор“ има нужда от още доказателства, отбелязва The Conversation.
Част от тях се крият в Хетското царство – една от най-могъщите държави на древния свят, обхващала голяма част от днешна Турция и Сирия. Дълго време историците приемаха египетската версия, според която именно
морските хора унищожили великата хетска столица Хатуша.
Археологията обаче подсказва за далеч по-сложна история. Изгорелите сгради в Хатуша са били опразнени, а ценните архиви – изнесени. Това по-скоро подкрепя теорията, че хетите са съзнавали, че държавата им е пред разпад още преди появата на морските народи. Те вече били изправени пред множество кризи, включително продължителна суша и влошаване на търговията. Според някои изследователи последният удар за хетите нямал нищо общо с морските народи, а всъщност бил нанесен от каските – стар враг на хетите от северната част на днешна Турция.
В процъфтяващия търговски център Угарит на сирийското крайбрежие са запазени по-лични свидетелства – писма, в които се говори за суша, търговия и нападения от морските народи. Едно от тях, изпратено от царя на Угарит до негов съюзник в Кипър, звучи като съобщение, написано по време на самото нападение:
„Корабите на врага пристигнаха. Те подпалват градовете ми и опустошават страната […]. Ако се появят още вражески кораби, намери начин да ми изпратиш известие, за да знам“.
Градът действително бил разрушен.
На други места от хетската сфера на влияние, като Троя, също се наблюдават следи от плячкосване. Някои изследователи виждат именно тук историческата основа на по-късните Омирови легенди.
В Ашкелон, днешен Израел, картината е коренно различна. Микенска гръцка керамика, тежести за тъкачни станове и нови земеделски култури свидетелстват за пристигането на пелесетите (филистимците). За разлика от Угарит, тук няма признаци на насилие, а по-скоро на интеграция. Анализът на ДНК на наскоро открити филистимски скелети потвърждава това: потомците на морските народи вече имали смесен произход – южноевропейски и местен ханаански. Това били семейства на земеделци, а не единствено войнствени завоеватели.
Междувременно светът на Омировите герои също се разпадал.
Микена, седалището на Агамемнон, изгоряла около 1190 г. пр. н. е.,
а скоро след това същата съдба сполетяла и двореца на Нестор в Пилос. Често морските народи се сочат като поне частично отговорни за тези събития, но по-вероятната теория посочва комбинация от причини: вътрешни въстания, предизвикани от суша, глад, разпадащи се търговски отношения и недоволството на обикновените хора срещу управляващия елит.
Също толкова вероятно е част от морските хора всъщност да са били микенски гърци, потърсили по-добър живот по други брегове. В края на краищата и те били засегнати от същите кризи, които покосили много общества в региона през този период.
С избора си да вплете морските хора в сюжета, Нолан придава известна достоверност на полумитичната история за Троя и използва слуховете за набезите им, за да загатне приближаването на един реален, позабравен и многовековен епизод от историята. Също както морските народи трудно могат да бъдат определени като една ясно обособена група, така и главният герой на Омир носи много лица: героичен воин, лукав хитрец, пират, съпруг и баща далеч от дома.
