„Един за всички, всички за един“ – това е може би един от най-емблематичните девизи в световната литература, който вдъхновява поколения артисти. Преди точно 50 години сред тях е и големият български писател Валери Петров, който създава своеобразна сценична адаптация, обединяваща сюжетите на легендарната трилогия на Александър Дюма: „Тримата мускетари“, „Двайсет години по-късно“ и „Още десет години по-късно“. Пиесата „Честна мускетарска“ първоначално е написана за куклен театър, но впоследствие „оживява“ и на голямата сцена благодарение на популярните български режисьори Леон Даниел и Гриша Островски, както и на малкия екран в телевизионната версия на Анри Кулев, в която главните роли са поверени на Георги Черкелов, Васил Михайлов, Вълчо Камарашев и Цветана Манева.
Снимка: Адриана Янкулова
Преди часове тя се появи и в театър „Възраждане“ – осъвременена, човешка и разведряваща, за да „ни върне радостта от чистото, неподправено театрално действие“, както споделя режисьорът Ива Николова. Нейната нова версия ни припомня мускетарския дух, уловен от Валери Петров с богата палитра от думи, рими и каскади, като предоставя пълна свобода на всеки един актьор, замесен в нея, да разгърне всяка частица от своето въображение. Под звъна на шпагите трупата на театър „Възраждане“, заедно с няколко студенти от Театрален колеж „Любен Гройс“, ни потапя в свят, изпълнен с фантазия и ирония, където остроумни въпроси и отговори дебнат от всяко кътче на сцената. Насочени към подрастващата публика, те изследват рамо до рамо, ръка за ръка в дълбочина концепциите за чест, дълг и достойнство, чийто смисъл сякаш все повече се размива в наши дни.
В ролята на Д’Артанян влиза харизматичният Георги Няголов, който с изключителна пластичност разкрива през какви терзания, пориви и предизвикателства преминава един млад и своенравен гасконски благородник, присъединяващ се към Мускетарската рота. Спектакълът започва с неговия първи „сблъсък“ с Атос, Портос и Арамис, изиграни от Боян Младенов, Никола Мутафов и Анатоли Лазаров. Тяхната среща е съпроводена от чудесно изготвената авторска музика на Ангел Бешев, както и от разпознаваемия глас на големия български актьор Любо Нейков в ролята на разказвача. Силно впечатление ми направи изключително добре изградената сценична бойна хореография на Михаил Бойков, който се бе постарал, заедно с актьорския състав, да ни потопи максимално в епохата. В някои моменти летящите шпаги бяха толкова близо до мен, че усещането наподобяваше 3D прожекция – улавях се как инстинктивно се пазя от тях.
Снимка: Адриана Янкулова
Може би най-ярките сцени от „Честна мускетарска“ за мен бяха с участието на краля Луи XIII – Людовик Справедливия, в изпълнение на Йордан Ръсин. Още с появата си на сцената той за секунди превзема цялото пространство около себе си с бърза крачка и постоянна комуникация с публиката. „Властта му отива“ – чуваха се възгласи от зрителите, които трудно сдържаха сълзите си от смях. Неговото сценично време беше кратко, но се запечата трайно в съзнанието ни. Заедно с мускетарите той направи сценария на Валери Петров по-цветен от всякога. Докато го наблюдавах как с лекота „жонглира“ с репликите си на три езика и как провокира публиката да довършва изреченията му, изпитвах искрено възхищение от подхода му към този доста труден на пръв поглед персонаж.
„Коне нямаме, но имаме желание и ентусиазъм“ – тези думи прозвучават като ехо малко преди мускетарите да се качат на въображаемите си коне и да отпътуват на дългия път с вградено GPS оборудване. „Завийте леко наляво, надясно, внимание, препятствие“ – проследявайки всяка тяхна стъпка, ми се струваше, че скоро ще излязат от пределите на театъра и ще се включат в софийския трафик. „Много добра препратка, браво“ – чувах шепоти зад мен. Определено можех да се съглася с тях. През последната година имах удоволствието да гледам много съвременни интерпретации на класически пиеси – някои изцяло осъвременени, с почти изцяло променена драматургия, а други – с леки ситуационни промени. Мога да заявя смело, че вторият вариант, който виждаме в това представление, много повече ми допада. По този начин според мен още повече се открояват посланията на големите автори и така те звучат по-актуални от всякога.
Снимка: Адриана Янкулова
Тази нова театрална версия на „Честна мускетарска“ разкрива колко голяма нужда имаме всички – и малки, и големи – да потърсим истините за днешния ден в необятното ни пъстро миналото - онова, без което нямаше да бъдем това, което сме днес. „Мускетари винаги ще има“ – тези думи кънтяха в съзнанието ми дълго след последните аплодисменти и ме накараха да се запитам:
кои са днешните мускетари?
Може би това са „авторитетите днес“, за които преди седмици писаха зрелостниците на матурата по български език и литература? Или пък онези, които не са разчели правилно условието и са писали за авторите – хората, които четат, мислят и вярват, че един ден заслужават да бъдат удостоени с „Букър“? Оставям ви сами да помислите върху тази тема, изпълнена с „известни“ и „неизвестни“. А сега, преди да откъснете поглед от този текст, вземете билет за вас и вашия вечно криещ се в стаята тийнейджър, за да се срещнете отблизо с мускетарите на Ива Николова на 12 юни в Театър „Възраждане“.
