Мария Ева Дуарте, Евита или Ева Перон – тя има много имена. Обичана и мразена е. И извървява пътя от „Осанна“ до „Разпни я“. А едноименният мюзикъл на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс е със сигурност едно от най-добрите изобразявания на живота ѝ.
Българската публика има удоволствието да се докосне до Евита благодарение на продукцията на Опера Пловдив, под режисурата на Нина Найденова. След премиерата си през 2019 г. и известен период, в който заглавието не присъства в афиша на Операта, „Евита“ е отново на сцената и гостува в препълнената зала 1 на НДК.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Струва си да започнем от безспорните звезди на спектакъла – в ролята на първата дама на Аржентина се превъплъщава огнената Керана, а в ролята на Че е Стефан Вълдобрев. Керана сякаш е родена за този образ, ролята толкова много ѝ отива. И двамата
демонстрират огромния си певчески и актьорски талант и правят образите пълнокръвни.
Евита е извънбрачно дете, израснала в бедност, но мечтаеща за слава. Либретото проследява живота ѝ от младостта ѝ през 1934 г., в родното ѝ градче до възхода ѝ като първа дама на Аржентина през 1946 г. и ранната ѝ смърт през 1952 г.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Героят на Стефан Вълдобрев не е историческа личност, но е вдъхновен от Че Гевара, макар двамата с Ева Перон никога да не са се срещали. Че е разказвач, въплъщение на най-големите ѝ критици, собственото ѝ вътрешно съмнение или призрак. Той превежда публиката през живота на Евита, а разказът започва с нейната смърт и ретроспективно разказва историята ѝ.
В текстовете умело са вплетени детайли, които разясняват подробности от живота на Евита. И до днес тя е силно противоречива личност – част от висшето общество и военните я мразят и се опитват да ограничат влиянието ѝ, а най-бедните слоеве на обществото я обожават.
Целият спектакъл е изпълнен с този дуализъм –
тя успява да се издигне, но използвайки мъжете в живота си, помага на съпруга си да стане президент, но си служи с пропаганда, основава фондация, с която помага на бедните, но дали това не е просто параван, обещава, че и в мизерията ще е с народа, но води скъп и разточителен начин на живот.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Въпреки това за мен двете лица на героинята не бяха представени еднакво и целият мюзикъл създаваше сякаш негативно внушение за нея. А като казах „мюзикъл“... Истината е, че „Евита“ всъщност не е точно мюзикъл, а опера, както твърди диригентът Константин Добройков, защото няма диалог, музиката е отначало докрай и всички реплики са изпяти.
Останалата част от екипа включва хореографа Боряна Сечанова, сценографа Елица Георгиева и художника на костюми Николина Костова - Богданова. В ролята на Перон беше Атанас Сребрев, а Магалди – музикантът, с когото 15-годишната Ева избягва в Буенос Айрес, беше изигран от Момчил Караиванов.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Спектакълът е подплътен с реални документални кадри, вплетени в мултимедия. Костюмите – от една страна цветни и шармантни, а от друга пресъздаващи работническата класа по това време, са основен фактор, заедно с хореографията, за пренасянето на зрителите в епохата.
Музиката е емблематична –
като визитна картичка за горите, чиито арии се отличават с характерни за тях звуци. Танцьорите бяха в страхотен синхрон и придаваха допълнително атмосфера. Именно масовите сцени, в които се веят знамена и хо́рът и балетът са на сцената изглеждаха най-впечатляващо и изпълваха пространството. За съжаление през останалото време спектакълът леко се губеше, просто защото е поставен оригинално на по-различна сцена. Затова със сигурност бих го гледала и в друга зала.
Въпреки това посланията и качествата на продукцията остават все така силни. По странен начин щом героинята на Керана изпя: „Правителство действащо нямаме“, аз неизбежно направих връзка със съвременния обществено-политически контекст и изведнъж всичко зазвуча истински актуално. Трагичният край на Евита също е много въздействащ и публиката определено се разчувства при изпълнението на емблематичната песен „You must love me“/„Обичай ме“.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
„Евита“ е спектакъл, който се играе на Бродуей и Уест Енд в Лондон, носител е на едни от най-престижните награди и представлява последната обща работа между Андрю Лойд Уебър и Тим Райс, които създават заглавия като „Исус Христос Суперзвезда“. „Евита“ е успешно адаптирана и в киното преди точно 30 години, когато излиза филм с участието на Мадона и Антонио Бандерас.
Всеки детайл в представлението на Пловдивската Опера е помислен и носи собствен смисъл – от метафората на куфара, с който Евита е почти постоянно, периодичното появяване на списанията – проучвайки живота на Ева Перон екипът открива, че като малка тя е имала много плакати и списания в стаята си, и това е още една препратка към действителността, до „следващите Евити“, които се появяват след нейната смърт, символично представяйки цикличността.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
История за власт, амбиции, противоречия и живот на крайности, която има трагичен край. „Силно сърце в мен защо тупти, щом тялото бързо се руши“, пее Евита в един от най-емоционалните моменти в спектакъла, карайки те да се замислиш кои неща в живота всъщност имат смисъл. Всичко свършва там, откъдето започна. Но заради Евита светът вече е различен. А имайки предвид, всички минали и бъдещи разпродадени представления на мюзикъла – нейната интересна съдба продължава да вълнува.
