Десетки надписи, оставени от български поклонници през XVIII и XIX век по стените на гръцки православни манастири в Йерусалим, откриха изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелския орган за антики. За изследването се разказва в „The Jerusalem Post“.
Присъствието на надписите е открито по метода на мултиспектрално изображение за откриване на избледняващи знаци.
„Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим от османския период”, пишат авторите, като се фокусират върху проследяването на „българското поклонничество в Йерусалим през 500-е години османско владичество”. Изследването документира надписи на три основни места: манастира на Свети Теодор Йерусалимски, този на Свети Йоан Предтеча и както и на Свети Харалампий.
В манастира „Свети Теодор“ има надпис: „Хаджи Стойко от Котел. Година 1776“. Авторите на изследването отбелязват значението на Котел:
„От XVII век Котел става център на текстилната индустрия на Балканите. Икономическият просперитет на селището води до много заможни жители“.
Друг надпис гласи: „Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От (Га)брово. 1794 г.“. Габрово е описано в проучването като
„един от важните центрове на българското Възраждане”.
Един от надписите вероятно е свързан с Хаджи Вълчо, братът на Паисий Хилендарски. Неговото име присъства в надписа „Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“, а предположение за значението му изразяват двамата учени Майкъл Чернин и Шай Халеви.
По време на проучването са открити и символи на търговци. Изрично се подчертава, че
„такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци,
които са търгували в Буда, Виена и Нови Сад“.
В манастира „Свети Йоан Предтеча“ има надписи: „Хаджи Георгий. 1842 г. от Каменица. Друг гласи: „Хаджи Михаил поп от Истанбул“. Учените обясняват, че „по време на османския период в Истанбул е живяла голяма общност от българи“.
В манастира „Свети Харалампий“ подробен надпис от 1874 г. изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които „Хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Георги (и) Хаджи Мария“.
Изследването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в храма „Гроб Господен“. Явен надпис от 1854 г. гласи: „Някой си от Копривщица“. Авторите подчертават, че „Копривщица се е ползвала с особен статут - жителите ú са били освободени от данъци и е било забранено на мюсюлманите да живеят там“.
В надпис от 1780 г. в Светата Авраамиева обител са изброени седем поклонници от Свищов, България., отбеляза „Площад Славейков“.
„Масовите поклонения на жителите на града в Светите земи продължават през първата половина на ХХ век по време на британския мандат в Палестина“, подчертават авторите.
