Мими Николова е певицата, която наложи джазовия стил на българската сцена преди повече от шест десетилетия и не спира да му вдъхва живот и до днес с всяко свое участие. Нейната широка усмивка, изключително красив глас и заразителен позитивизъм към живота вдъхновяват поколения наред да оцветят всичко в „Синьо“ около себе си и да извадят бързо шахматната дъска, за да открият заедно „Аритметика на любовта“.
„Музиката винаги е надделявала и е била моята пътеводна сила. Като се замисля, дори и до днес не мога да си представя да се занимавам с нещо друго, освен с изкуство“, сподели ми тя по време на нашата среща миналата седмица, в навечерието на Възкресение Христово.
Г-жа Николаева, която приема артистичната фамилия Николова, за да бъде по-лесно разпознаваема за публиката, израства с творчеството на едни от най-големите български и световни естрадни и джаз изпълнители на 60-те години, като с много от тях има възможността да пее на една сцена. „Гледала съм концерта на Ив Монтан в България от първия ред на балкона с пълно внимание. Бях силно впечатлена от този музикален проект и до днес помня мизансцена на всяко негово изпълнение“, разказа ми изпълнителката по повод това, че в момента изпълнява песни от неговия репертоар в спектакъла „Животът на Едит Пиаф“, с който съвсем скоро тръгва на турне заедно с любителката на френската култура Вера Шандел.
За музиката като учител и за формулата ѝ за здрав дух в здраво тяло – разберете какво още споделя голямата Мими Николова пред Art Portal News в линка отгоре, малко преди да боядиса своите първи великденски яйца. А когато приключите с четенето, върнете се отново към тази статия, за да откриете коя книга заема специално място в сърцето на певицата и кое музикално произведение винаги има способността да оправи настроението ѝ. Всичко това тя ни разказва в БЛИЦ интервю.
- По документи съм Марийка Николаева Иванова, по душа съм…
Снимка: Петър Папакочев
- Просто съм Мими. Бях питала веднъж мама защо не са ме кръстили Мария на баба, а Марийка, и тя ми каза, че тогава „к“ се добавяло за късмет.
- Винаги след училище на „Здрачаване“ като дете…
- Слушах много много музика.
- Когато се качих на двете маси в Зала ,,България“ преди 68 години си помислих…
- Нищо не мислих, ами гледах да пазя равновесие и да си изпея песента.
- Песента, която ме връща всеки път към едно по-хубаво и по-добро място…
- „Помни, че те чакам“.
- През годините гласът ми…
- Звучи от време на време.
- Сред жълтите алей на София често откривам…
- Живота.
- Най-хубавия ми „Спомен от лятото“ е….
- Всички дни, прекарани около морето.
- Моята майка ме насърчаваше до последно да…
- Да продължавам да пея и да грабя от живота с пълни шепи.
- Едно откровение е горчиво, ако…
- Нямам представа. Гледам да не се замислям за това, нито за каквото и да е друго лошо нещо.
- „Вятърът на пътешествията“ често ме е подвеждал…
Снимка: Иво Канин
- Към нови мечти.
- Книгата, която последно прочетох и препоръчвам…
- „Малкият принц“ на Екзюпери, която си препрочитам много често.
- Все някога „Закъснялото писмо“ …
- Ще дойде.
