„Навън” на италианския режисьор Марио Мартоне е поредният шедьовър, до който българската публика успя да се докосне през изминалите дни. Едва няколко месеца след прожекцията си в Кан, филмът беше представен у нас в рамките на кино-литературния фестивал „Синелибри” и по-точно – селекцията Italian Screenings. Славата му определено изпревари пристигането му у нас, а още по-запомняща се беше възможността да го гледаме в компанията на неговия режисьор.
Четейки повече както за главната героиня, така и за самия филм, забелязах, че много хора погрешно определят „Навън” като биографичен филм за писателката Голиарда Сапиенца (изиграна от Валерия Голино). Това твърдение многократно е отхвърляно от Марио Мартоне, който подчертава, че макар показаните факти за живота ѝ и периода, в който се развива сюжетът, да олицетворяват реалността, неговата основна цел е била по-скоро
да изобрази емоционалната метаморфоза, претърпяна от главната героиня.
В своята същност филмът е адаптация на романа на Сапиенца – „Университетът Ребибия”. Човек за момент би могъл да се подведе, че ще станем свидетели на разказ за младежките ѝ години. Всъщност биваме въвлечени в една метафора за себепознанието и границите на човешката свобода, на морална и творческа дилема, превзела живота на една 55-годишна жена.
Снимка: 01 Distribution
Ребибия в действителност не е учебно заведение, а затвор – място, където Сапиенца попада за 5 дни след кражбата на огърлица от своя „близка приятелка”. По време на срещата си с българската публика Мартоне шеговито поясни, че причината за пребиваването на човек в затвора обикновено няма значение за останалите, защото така или иначе вече се е случило. В продукцията обаче първопричината за ареста на Голиарда всъщност може да ни разкрие много повече за нея, отколкото сме подозирали. Кадри от въпросната кражба виждаме около средата на филма . Тогава „пъзелът” започва малко по малко да се подрежда.
Отхвърлена от социалния си кръг и издателствата, на които многократно е предлагала своя 10-годишен труд,
тя се чувства като затворник в собствения си живот.
Любовта към писането се превръща в мимолетен спомен, а бутилката с алкохол – в единствения верен приятел. Всичко това обаче ще се промени, когато я арестуват. В Ребибия се запознава с Роберта (Матилда де Анджелис) и Барбара (певицата Елоди). Не самият затвор и пребиваването ѝ там, а именно запознанството ѝ с тях се превръща в катализатор на нейната промяна.
Снимка: 01 Distribution
„Чувствах се по-свободна с тези момичета в затвора, отколкото, когато съм навън”, казва тя в една от сцените. И ето тук Мартоне и съпругата му Иполита ди Майо (сценарист на продукцията) вплитат въпроса за свободата и нейните измерения. Откакто свят светува, хората изпадаме в размисъл, когато се заговори за нея. Дали тя е „на върха на копието”, замаскирана зад възможността за свободно изразяване, или пък е просто състояние на духа? Явно зависи както от човека, така и от историческия период, в който се намираме.
Голиарда Сапиенца например я открива, докато е заключена между четири стени.
Парадоксално, нали? Но пък след като изгледах филма, бих заключила, че това определено е в стила ѝ.
Снимка: O1 Distribution
Авторката е изтъкана от противоречия още от дете – тя спира да посещава училище, защото родителите ѝ (бел.ред. журналистката и видна активистка Мария Джудис и адвокатът и политик Джузепе Сапиенца) смятат, че там тя може да бъде изложена на зловредна политическа пропаганда. Именно борбата с това задушаващо усещане за зависимост, от което са се опитвали да я отдалечат близките ѝ, по-късно става основна сюжетна линия в най-известната ѝ творба – „Изкуството на радостта”. В тази история за
еманципация – финансова, културна и сексуална,
се прокрадва и елемента на кръвосмешението. Защо той е толкова важен? – Тъй като отчасти отразява взаимоотношенията между Голиарда и Роберта в „Навън”. Зрителите така и не разбираме какви са си двете жени всъщност. В продължение на 2 часа ставаме свидетели на сексуалното напрежение помежду им, на приятелските прояви и майчината грижа.
Съвместният им път през лятото на 1980 г. е пропит със забавления, но също и с алкохол, наркотици и несигурност, предвид сложната икономическа обстановка в страната и зачестилите терористични атаки, дело на групировка, от която самата Роберта е част. Напук на всичко това обаче присъствието ѝ в живота на Голиарда я подтиква отново да се почувства жива. Връща ѝ и желанието да твори.
Снимка: Goodfellas
„Никога не отказвайте да се вгледате в неприятните аспекти от живота. Ставайки невидими, те всъщност се увеличават във въображението ни и се превръщат в неудържими демони”, съветва самата Голиарда Сапиенца. Екипът, който стои зад „Навън”, успява да изпълни завета ѝ до последната дума. Персонажът ѝ съумява отново да открие себе си някъде в тъмнината на собствените си страхове и мисли, а също и да ни покаже, че радостта понякога може да се крие в женски затвор, в странно на пръв поглед приятелство или в няколко писма от затворници.
