„90-те не прощават“, пее Ангел Дюлгеров в една своя песен. Времето, когато рафтовете по магазините са празни, всички гледат сериала „Октопод“, купуват се контрабандни стоки, а престъпността и шпионажа разцъфват. В тези „мрачни години“ се развива действието на филма „България, Amore Mio“, в който всъщност няма (почти) нищо мрачно.
Снимка: KEYCOM
Някой може би ще каже: „Пак ли филм за прехода...“; „Стига сме дъвкали едно и също...“, но лентата, копродукция между Италия, Румъния и България, определено не влиза в рамките и надхвърля очакванията.
Жанрово може да се определи като криминална комедия. „България, Amore Mio“ носи
италиански позитивизъм и хумор, ситуиран на Балканите.
Историята, до голяма степен измислена, но все пак вдъхновена от реални събития, разказва за трима италиански туристи – Паго (Матео Гата), Риче (Лодо Гуенци) и Биби (Якопо Константини), които идват в България по любов, но стават шпиони по неволя.
Снимка: KEYCOM
Романтични чувства, приключения, шпионаж, престъпност, недоразумения и приятелство се заплитат в сюжет, който успява да те усмихне, дори в напрегнатите моменти.
Режисьор е италианецът Антонио Пису, оператор е румънецът Адриан Силистеану, продуценти са Маурицио Паганели и Андреа Ричепути, чиято история е в основата на сюжета. Копродуцент от българска страна е Николай Урумов, когото познаваме от филми като „Петя на моята Петя“ (2021), „Вила Роза“ (2013) и сериалите „Домашен арест“ и „Кантора Митрани“.
Александра Лашкова и Николай Урумов на премиерата; Снимка: KEYCOM
„България, Amore Mio“ е всъщност продължение на филма „Изток“/„EST - Dittatura Last Minute“ от 2020 г.
В центъра на историята е Юлия (Александра Лашкова) – силна млада жена, която се е забъркала като посредник в престъпна сделка между България и Италия. Истинските ѝ мотиви обаче са благородни, а ситуацията я оставя без друг изход.
Снимка: KEYCOM
В ролята се превъплъщава младата актриса Александра Лашкова, която
умело и категорично изгражда образа.
Тя е позната на зрителите от участието си във „Войната на буквите“ и предаването „Като две капки вода“. За ролята си в „България, Amore Mio“ Александра има само два месеца, за да научи италиански, за да си партнира умело с италианските си колеги.
Друг силен персонаж е героят на Захари Бахаров, който е шеф на подземния свят – безскрупулен и жесток човек, част от схема за трафик на хора с цел проституция. Макар да виждаме Захари в роля, в която сме го гледали много пъти преди – играта му е безапелационна. Героят му носи името Иван Димитров – най-обикновено име, което изобщо не подхожда на престъпник, но може би точно това е целта…
Снимка: KEYCOM
Сюжетът на лентата се разкрива постепенно и това допринася за напрежението и поддържането на интерес в зрителя. Засегнатите теми са за приятелството, за което си струва да се бориш докрай, за изборите, смелите решения, мечтите и на какво е готов човек, когато обича. Екипът заслужава поздравления и за начина, по който е представена страната ни по това време – Николай Урумов се е справил успешно с амбицията си да не изглежда „мизерно“, а и с нелеката задача да се намерят локации, които да изглеждат от тогава.
Снимка: KEYCOM
Освен престъпната страна, лентата загатва и за ежедневния живот през 90-те. Пристигайки в България,
нашите италиански герои се сблъскват първо с граничарите,
а после и с „известния български ентусиазъм“. Стават и потърпевши на тенденцията в хотела чужденците все още да плащат повече от местните. „Мислях, че стената ще падне и светът ще се промени“, казва един от италианците – действителността обаче се оказва различна. Но това далеч не е фокусът на филма.
Снимка: KEYCOM
Едно от основните предимства на филма за мен е фактът, че „България, Amore Mio“ успява да засегне сериозни теми като трафика на хора и престъпността през хумора и забавната история на приятели, които без да искат постоянно създават недоразумения. Финалът не те оставя с тягостно чувство или носталгия – точно обратното. Предизвиква усмивка и дълго след финалните надписи те оставя да си пееш: „Che confusione, sarà perché ti amo“...
