На 31 март преди 44 години официално е открит Националният дворец на културата. Идеята за изграждането на мащабен културен център в София се заражда през 70-те години по инициатива на столичното ръководство на БКП. Първите стъпки към реализацията ѝ са направени през 1975 година, когато на мястото на бъдещия НДК се намират стари казарми. Софийският градски комитет на БКП и Столичният народен съвет вземат решение да превърнат района в съвременен градски център, с гледка към Витоша.
Построяването на Националния дворец на културата е тясно свързано с честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава през 1981 година. Основната сграда на НДК е проектирана от екип, ръководен от архитекта Александър Баров, а околното пространство е оформено от колектив начело с архитект Атанас Агура.
Снимка: Националният дворец на културата (НДК)
През годините НДК се утвърждава като едно от най-емблематичните места в София и България – културно средище и притегателен център за поколения зрители. В неговите зали са гостували световноизвестни артисти от всички сфери на изкуството – легендарни музиканти, художници, диригенти, режисьори, актьори, поети и писатели. Освен културен дом, Дворецът е и сцена за значими политически, бизнес, спортни и образователни събития. Въпреки всички предизвикателства, НДК остава
символ на вдъхновение, творчество и дух, който продължава да свързва миналото, настоящето и бъдещето.
Националният дворец на културата е преминал през няколко промени в наименованието си през годините. Първоначално е открит като Народен дворец на културата „София“. В знак на почит към Людмила Живкова през 1982 г., година след нейната смърт, той е преименуван на Народен дворец на културата „Людмила Живкова“. С настъпването на демократичните промени през 1990 г. комплексът получава настоящото си име – Национален дворец на културата.