През последната година милиони потребители започнаха да използват изкуствен интелект, за да получават бързо отговори на въпросите, които ги интересуват. Ново изследване на учени от Медийната лаборатория на MIT показва колко точно използването на ChatGPT вреди на мозъчната дейност. Проучването включва 54 участници на възраст между 18 и 39 години от района на Бостън, разделени в три групи – едната използвала ChatGPT, втората разчитала на Google Search, а третата писала без никакви дигитални помощни средства. Всички били помолени да напишат няколко есета по теми от SAT, докато изследователите измервали мозъчната им активност чрез електроенцефалограма (ЕЕГ) в 32 различни мозъчни региона.
Резултатите показват, че
групата, използвала ChatGPT, е демонстрирала най-ниска мозъчна ангажираност
и по-слабо представяне на невронно, езиково и поведенческо ниво, предаде БТВ. С течение на времето тези участници ставали все по-пасивни. При следващите есета все по-често разчитали на копиране и поставяне, вместо на собствено мислене. Според изследователите това поведение се засилвало с всеки изминал месец от експеримента.
Еспертите допускат, че продължителното използване на изкуствен интелект може да има негативен ефект върху ученето, особено при по-млади потребители. Въпреки че изследването все още не е преминало пълна експертна рецензия и обхваща сравнително малка извадка, водещият автор Наталия Космина смята, че публикуването му е наложително. Тя изразява опасения, че обществото все повече жертва дългосрочното развитие на мозъка заради удобството на моменталните отговори, които предлагат AI инструментите. Тя подчертава, че
най-уязвими са развиващите се мозъци на децата.
Изследването е част от по-широките усилия на Медийната лаборатория на MIT да анализира въздействието на генеративния изкуствен интелект. Предишни проучвания са показали, че колкото повече време хората прекарват в разговори с ChatGPT, толкова по-самотни се чувстват. Космина и екипът ѝ решили да се фокусират конкретно върху училищната и академичната работа, като възложили на участниците 20-минутни есета по теми като етиката на филантропията и негативните ефекти от прекалено големия избор.
Есетата, написани с помощта на ChatGPT, били изключително сходни - с ограничена оригиналност и повтарящи се идеи и формулировки. Двама преподаватели по английски език ги оценили като до голяма степен „бездушни“. Данните показали нисък изпълнителен контрол и
слаба концентрация на вниманието,
а до третото есе много от участниците просто инструктирали ChatGPT да свърши почти цялата работа. За разлика от тях, групата, писала без помощни средства, демонстрирала най-висока мозъчна свързаност, особено в честотните диапазони, свързани с креативността, паметта и семантичната обработка. Изразила и по-високо удовлетворение от собствените си текстове. Групата, използвала Google Search, също показала активна мозъчна функция и положително отношение към задачата.
В последната фаза на експеримента участниците трябвало да пренапишат едно от есетата си, но този път ролите били разменени. Групата с ChatGPT писала без него, а останалите можели да го използват. Бившите потребители на AI си спомняли малко от собствените си текстове и показали по-слаби мозъчни вълни, свързани с дълбоката памет, докато другата група демонстрирала значително подобрение. Това дава надежда, че изкуственият интелект може да подпомага ученето, ако се използва целенасочено.
