Теорията на цветовете е ключов елемент в областта на киното и телевизията, тъй като играе важна роля за предаването на емоции, създаването на настроение и подобряването на разказа.
Когато стане дума за кино постоянно се изказва мнение относно осветлението, звука и оборудването. Но какво да кажем за цветовете? Не става дума за цветовата градация, корекцията на цветовете или дори за качеството им при различните камери. Идеята е, че цветът трябва да присъства като цял персонаж в сценария на един филм.
Ръководство за цветовете в разказването на истории
Психологията на цветовете във филмите и телевизията представлява стратегическото им използване за предизвикване на специфични емоционални и психологически реакции у публиката. Режисьорите боравят с цветовете, за да подобрят разказа, да развият героите и да създадат завладяваща атмосфера. Всеки цвят носи свои собствени асоциации, като влияе върху възприятието и чувствата на зрителя.
Като прилагат психологията на цветовете, създателите на филми предизвикват подсъзнателните реакции на зрителите, засилвайки въздействието на сцените и разказите.
Независимо дали става дума за зловещо използване на сенки, ярки нюанси на романтична обстановка, или монохромна схема на мрачно бъдеще, психологията на цветовете засилва емоционалния отзвук на филмовото и телевизионното съдържание, обогатявайки цялостното зрителско преживяване.
Какво означава всеки цвят в киното?
ЧЕРВЕНО - гняв, страст, ярост, желание, вълнение, енергия, скорост, сила, мощ, топлина, любов, агресия, опасност, огън, кръв, война, насилие
РОЗОВО - любов, невинност, здравe, щастлиe, романтика, игривост, мекота, деликатност, женственост
ЖЪЛТО - мъдрост, знание, спокойствие, радост, щастие, оптимизъм, идеализъм, въображение, надежда, слънце, лято, нечестност, малодушие, предателство, ревност, алчност, измама, болест, опасност
ОРАНЖЕВO - хумор, енергия, равновесие, топлина, ентусиазъм, жизненост, пламенност
ЗЕЛЕНО - лечебно, успокояващо, постоянство, упоритост, самосъзнание, гордост, неизменна природа, околна среда, здраве, късмет, обновление, младост, жизненост, пролет, щедрост, плодородие, ревност, неопитност, завист
СИНЬО - вяра, духовност, удовлетворение, лоялност, удовлетворение мир, спокойствие, тишина, стабилност, хармония, единство, доверие, истина, увереност, консерватизъм, сигурност, чистота, ред, небе, вода, студ, технология, депресия
ЛИЛАВО- еротика, царственост, благородство, духовност, церемония, тайнственост, трансформация, мъдрост, просветление, жестокост, арогантност, траур, власт, чувствителност, интимност
КАФЯВО- материализъм, земя, дом, навън, надеждност, комфорт, издръжливост, стабилност, простота
ЧЕРНО - отказ, власт, сексуалност, изтънченост, официалност, елегантност, богатство, мистерия, страх, анонимност, нещастие, дълбочина, стил, зло, тъга, разкаяние, гняв
БЯЛО - защита, любов, благоговение, чистота, простота, мир, смирение, прецизност, невинност, младост, раждане, зима, сняг, добро, стерилност, брак (западни култури), смърт (източни култури), студ, клиничност, стерилност
СРЕБЪРНО - богатство, блясък, земен, естествен, елегантен, високотехнологичен
ЗЛАТНО - скъпоценност, богатство, екстравагантност, топлина, просперитет, величие
Снимка: Taste of Cinema
Примери за теорията на цветовете във филмите и телевизията:
„Матрицата“ (1999 г.): Филмът използва отчетлива цветова палитра, в която преобладават зелените нюанси, за да създаде извънземна атмосфера. Зеленият оттенък символизира виртуалната реалност на самата Матрица, като я отличава от реалния свят.
„Великият Гетсби“ (2013): Скот Фицджералд използва ярки и богати цветове, за да пресъздаде разкоша на 20-те години. Използването на ярки златни и зелени цветове подчертава екстравагантността на периода, докато по-мрачните сини и сиви цветове отразяват основните теми за разочарованието и излишъка.
,,В обувките на Сатаната" (телевизионен сериал, 2008-2013 г.): Сериалът използва цветова прогресия за своите герои, особено при Уолтър Уайт. В началото гардеробът му е в земни, приглушени тонове, но когато се потапя все повече в търговията с наркотици, облеклото му постепенно преминава в по-тъмни и наситени цветове, което символизира превръщането му в по-мрачна личност.
„Списъкът на Шиндлер“ (1993): Този филм е известен с използването на цветове за подчертаване на ключови елементи. Въпреки че по-голямата част от него е в черно и бяло, червеното палто, носено от младо момиче в една сцена, се откроява драматично. Това служи като мощен визуален похват, привличащ вниманието към страданието сред мрачната обстановка.
,,Амели" (2001): Филмът се характеризира с топла, привлекателна цветова палитра, която отразява причудливия и романтичен характер на историята. Използването на зелени, червени и жълти цветове допринася за приказната атмосфера на филма.
,,Град на греха" (2005 г.): Филмът използва висококонтрастен черно-бял стил, като понякога се появяват цветни петна, за да се подчертаят определени елементи като кръвта. Тази техника засилва усещането за графичен роман във филма и подчертава неговата сурова естетика.
,,Лудия Макс: Пътят на яростта" (2015): Филмът е залят с ярки оранжеви и сини цветове, които не само създават визуално зашеметяващ пустинен пейзаж, но и предизвикват усещане за интензивност, опасност и спешност.
„Историята на прислужницата“ (телевизионен сериал, 2017 г. ): Сериалът използва ограничена цветова палитра, доминирана от червено и бяло, за да подчертае темите за потисничеството и контрола.
,,Ла Ла Ленд" (2016): Екипът борави с разнообразни ярки и контрастни цветове, за да допълни музикалния и романтичен разказ. Цветовете често се сменят в зависимост от настроението на сцената, което засилва емоционалното въздействие.
„Магьосникът от Оз“ (1939 г.): Преходът от сцените в Канзас, изпълнени с кафяв цвят, към яркия и цветен свят на Оз служи като класически пример за използването на цветовете за означаване на промени в разказа и емоциите.
Тези примери показват как
теорията на цветовете във филмите и телевизията може да бъде мощен инструмент
за подобряване на разказа, предаване на емоции и създаване на запомнящи се визуални преживявания.
В киното и телевизията целенасоченият подбор и манипулиране на цветовете в сцените може да позволи на публиката да навлезе дълбоко в света, който му се представя във филма. От зловещото зелено, което забулва мистериите, до страстното червено, което разпалва романтиката, психологията на цветовете служи като невидима ръка, която направлява нашите възприятия и чувства.
