Станислав Сланев – Стенли е сред най-запомнящите се творци на българската сцена – музикант, оставил траен отпечатък върху поколения със своя неподражаем стил и звучене. Неговият специфичен тембър и дълбоко въздействащи текстове ни потапят в една „бяла магия“, която ни връща към безброй откраднати спомени-мечти. Те ни напомнят колко сме „раздали, получили, забравили, научили“, когато „вратите се затварят, драскат, стържат“ и бягаме от всичко без лице, сърце, криле и небе. Неговите музикални изповеди имат способността да ни връщат към реалността, напомняйки ни, че
изкуството е едно от най-красивите и безотказни лекарства срещу душевната болка и нейните безброй проявления.
Стенли е роден на 12 август 1959 г. в малкия, пълен с история Велики Преслав. Като дете той мечтае да стане моряк и да обиколи света, но любовта към музиката постепенно надделява. Името му става широко разпознаваемо с присъединяването му към първата българска ню уейв група „Тангра“. Именно с нея записва емблематичния албум „Тангра ІІ“, който събира едни от най-големите им хитове – „Оловният войник“, „До последен дъх“ и „Бъди какъвто си“, които и днес пеем с пълно гърло, всеки път щом прозвучат по радиото. Към днешна дата тези песни продължават неизменно да присъстват в репертоара на неговите самостоятелни концерти. Той им вдъхва нов живот, обогатявайки ги с повече електроника и рокендрол.
„В края на тази есен ще издам концертен двоен албум – първият в кариерата ми.
„Той ще включва всички мои хитови песни, които изпълнявам на концертите си с моите музиканти, както и една или две песни от периода ми в „Тангра“, представени в нови аранжименти“, сподели ексклузивно пред Art Portal News Стенли тази седмица в кратък разговор по повод бъдещите му творчески планове.
Първият проект, който поставя началото на самостоятелната му кариера през далечната 1990 г., е „Сълзите на скитника“. В него той разказва какво означава да си „рок музикант“ в „свят на самотници“, всеки със своята скрита тъга. Още тогава той заявява смелостта си да разкрива онези дълбоки, тъмни истини в душата си, които трудно изричаме на глас чрез своите текстове. Стенли избира да не бъде комерсиален артист - оставя песните сами да го „сполетяват“, вместо той да ги преследва, било то „там зад стената“, рано сутрин или късно вечер. Днес зад гърба си има шест албума, изпипани до най-малкия детайл, издадени през големи интервали от време. Всеки от тях отразява неговото любопитство към непрекъснато променящия се музикален свят и влиянията в него, които постепенно изграждат и оформят неговата пъстра творческа индивидуалност. От „Пътят към храма“ до „Електро“ той извървява дълъг път, през който не спира да тича с времето и да „обсебва“ хиляди българи със своя силно разпознаваем глас. „Една част от моите почитатели харесват старите ми неща, други - новите, едни - тези с по-рок звучене, други - с поп. Към днешна дата това, което най-обичам да правя, са нови версии на мои стари любими парчета, затова,
когато Любо Киров ми предложи да „възродим“ песента „Пътят към храма“, веднага се съгласих.
Ангел Дюлгеров направи аранжимента - за мен той е много добър“, разказа ми Стенли във връзка с участието си в най-новия проект на своя дългогодишен приятел и колега „Футурофония“.
През последните години Станислав Сланев обикаля цяла България със своята банда в състав барабаниста Ник Николаев и басистите Боил Каранейчев и Станислав Вълчев. Същевременно често споделя сцената с други популярни имена от българската музикална сцена, напомняйки на публиката какво означава качествена музика без компромиси. Преди няколко седмици Стенли, заедно със Свилен Ноев от „Остава“, Ерсин Мустафов от „Jeremy?“ и Иван Велков от „P.I.F.“, обявиха, че обединяват дългогодишното си приятелство и общия си музикален език в новата авторска формация „Фронтмен“. Първият концерт на супергрупата ще се състои на 23 юни в „Маймунарника“, където ще представят едни от най-обичаните песни на българската алтернативна и рок сцена като „Жулиета“, „Обсебен“, „Шоколад“, „Океан“, „Приказка“, „Колело“ и „Не си сам“ в нови аранжименти, както и дебютното си общо парче „Непобедим“. ,,Очаквам да дойдат повече хора, за да чуят едни от най-големите хитове на Остава, Jeremy? и P.I.F. на едно място.
Не мисля, че този концерт ще бъде по-различен от останалите ми досега
- на места публиката те приема с усмивка, а на други с лоши погледи, които най-често се забелязват след края, когато даваме автографи. При мен нещата не са се променили особено през последните 45 години - различното по време на живите изпълнения е само, че хората си сменят лицата“, призна ми Стенли, като потвърди, че в момента работят с „Фронтмен“ по нови парчета, които ще влязат в първия им общ албум.
„Моите лични прогнози са, че той ще излезе след Нова година.
Процесът на работа със Свилен, Ерсин и Иван е много лек. Усещам истинско приятелство между нас. Идеите се раждат бързо, може би защото мислим по сходен начин и слушаме почти една и съща музика, в сравнение с други банди, с които съм работил“, допълни изпълнителят.
Това е втората супергрупа, в която Стенли взема участие - първата е „Легендите“, в чийто актуален състав са още Йордан Караджов от „Сигнал“, Димитър Кърнев от D2 и Константин Цеков от ФСБ. Последното им национално турне се състоя преди три години. Подобно на „Фронтмен“, те също залагат на добре познати и обичани песни, които представят в нови версии, но за разлика от тях - нямат амбиция да създават нова музика.
„За първи път в репертоара на подобна формация ще има и авторски песни на английски език“, обяви и Ерсин Мустафов в официалното прессъобщение на формацията.
На 23 юни в сърцето на София талантливите музиканти ще спрат забързаното ежедневие, като със своите стилове ще създадат един общ пулс - онзи специфичен български меланхоличен рок и алтернативен дух. „Тези момчета – Свилен Ноев, Ерсин Мустафов и Иван Велков – са rock’n’roll поколението след мен. Те са това, което моето поколение възпита“, споделя Стенли. „Харесвам музиката, която правят със своите банди. Остава са ми любима група още от самото начало. P.I.F. имат песни, които са в моя топ 5 на българската рок музика. А Jeremy? следя още от появата им. Когато ме поканиха в тази нова банда, си казах: „Колко готино! Страшен кеф!“ На мен винаги ми е интересно да работя с по-млади музиканти, да разбера какво искат да кажат чрез музиката си и как я усещат“, допълва той.
