Знаете ли, че Световният ден на книгата и авторското право се чества на 23 април от точно 30 години? Тази дата не е избрана случайно – в крайна сметка тя е наистина символична за световната литература. На този ден са се родили или са напуснали нашия свят в различни години известни писатели като Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дрюон, Мануел Мехия Вайехо и Халдор Килян Лакснес.
23 април е и денят, в който е роден и починал великият поет и драматург Уилям Шекспир. Популярен мит е, че на същата дата е починала и друга голяма фигура в света на литературата – Мигел де Сервантес. Истината е, че той си отива ден преди Шекспир на 22 април, но е погребан на 23 април.
Макар да е може би едно от най-великите имена в областта си,
около фигурата на Уилям Шекспир витаят много загадки.
Съществувал ли е изобщо, той ли е писал всички велики произведения, които познаваме? На тези и още въпроси ще се опитаме да отговорим днес, гмурвайки се надълбоко в морето от митове, легенди и истина за самоличността на Шекспир.
Великите произведения на драматурга, сред които комедии, исторически хроники и трагедии, са достигнали до нас през вековете, без да губят своята актуалност. Работата е там, че те засягат наистина чувствителни теми като предателството, недостижимата любов, могъществото и опасността от властта. Шекспир заимства сюжети за тях отвсякъде: от древни легенди и хроники, ренесансови новели, а също и от стихотворения.
Снимка: John Taylor
Едва ли някой се осмелява да постави под съмнение гениалността на творбите му. Същото обаче не може да се каже за достоверността на някои факти от живота на драматурга, станали обект на легенди и непрекъснати спорове.
Много малко се знае със сигурност за Уилям Шекспир.
Това, за което сме сигурни, идва от регистрите, съдебните протоколи, завещанията, брачните свидетелства и надгробната му плоча в църквата „Света Троица“ в Стратфорд на Ейвън.
Уилям Шекспир е кръстен на 26 април 1564 г. именно в тази света обител. Не знаем действителната му рождена дата, но тя би трябвало да е била няколко дни по-рано - по традиция кръщението се извършва в рамките на три дни след раждането и затова рожденият му ден се празнува на 23 април, Деня на Свети Георги.
Почти сигурно Уилям е посещавал някое от „малките“ училища в Стратфорд, където е научил буквите. След седемгодишна възраст или около нея той преминава в Кралското ново училище, където се набляга на латинския език, който през 1500 г. все още е международен в Европа. Шекспир вероятно е напуснал училището на 14 или 15-годишна възраст.
Мит: Шекспир е бил необразован
Отчасти силата и легендата за Шекспир се дължат на идеята, че такива забележителни произведения на словесното изкуство - „Хамлет“, „Макбет“, „Ромео и Жулиета“ и др. – са написани от човек без официално образование. Въпреки че драматургът не е учил в уважаван английски университет като Оксфорд или Кеймбридж, той не е бил съвсем неук. До около 14-годишна възраст
Шекспир получава задълбочено, „класическо“ образование
и изучава история, митология и дори латински.
Живял е в епохата на ренесансовия хуманизъм, като е осъзнавал всички предимства, които това европейско движение е донесло в областта на образованието, и се е възползвал от тях. През XIV-XVI в. за хуманисти се смятат онези, които отдават голямо значение на красотата и изразителността на речта, смятайки ги за основни показатели на човешкото достойнство.
Снимка: Getty Images
Изгубените години на Шекспир: Мистериозната липса в живота му
Между 1585 и 1592 г. няма данни за местонахождението или дейността на Уилям Шекспир - период, който често се нарича „изгубените години“. Учените отдавна спорят какво е правил той през това време. Някои смятат, че може да е преподавал в провинцията, докато други предполагат, че е пътувал из Европа. Друга теория е, че Шекспир е работил като актьор, изучавайки професията, която по-късно ще определи кариерата му.
Мит: Шекспир е изключително красноречив и въвежда много нови думи в английския език
Друго погрешно схващане. Представата за Шекспир като човек, който е въвел стотици, ако не и хиляди нови думи и изрази в английския език, възниква в края на XIX и началото на XX век. По това време английският драматург е на върха на своята популярност, а филологическите познания все още не са толкова широко разпространени. И този мит до голяма степен е възникнал от
преобладаващото по това време убеждение, че Шекспир е имал необичайно богат речник.
Всеки студент от филологическия факултет обаче ще ви каже: думите не се появяват просто така, от нищото. Разбира се, може да се измисли всичко, но е невъзможно да се „принуди“ даден език да приеме всички тези нововъведения. Особено като се има предвид, че по време на живота си Шекспир не е смятан за велик драматург в съзнанието на повечето англоговорящи. Митът за „богатия“ му речник е окончателно развенчан от учените преди около десет години.
Снимка: PA
Мит: Шекспир никога не е написал пиесите и сонетите, известни днес под неговото име
Това не е истина. Някои теоретици твърдят, че други писатели като Едуард де Вер, Кристофър Марлоу или Франсис Бейкън са истинските автори на пиесите и сонетите, приписвани на Шекспир.
Привържениците на тази теория се наричат антистратфордианци. Те смятат, че истинският автор на произведенията не би могъл да бъде син на производител на ръкавици от Стратфорд на Ейвън. Антистратфордианците вярват в съществуването на заговор сред учените и поради това са много скептични към рационалните аргументи на историците на литературата, театъра и културата от епохата на Елизабет I. Антистратфордианските концепции обаче нямат преки доказателства.
Липсата на официални документи за образование и мистериозният характер на живота на Шекспир подхранват този дебат, въпреки че мнозинството учени твърдят, че Шекспир наистина е автор на собствените си произведения.
Творчеството на Шекспир е пътуващо по света (но той никога не е напускал Англия)
Въпреки че Шекспир поставя много от пиесите си в чужди страни като Италия („Ромео и Жулиета“), Дания („Хамлет“) и Франция („Добрият край оправя всичко“), той никога не е пътувал извън Англия.
Подробните му описания на чужди пейзажи и култури вероятно се основават на разкази,
които е чувал от пътешественици и други източници. Яркостта на въображаемите места показва способността на Шекспир да пренася публиката си, без да напуска родината си.
Снимка: Getty Images
Мит: Той е предимно писател
Между 1592 и 1614 г. Шекспир написва 37 пиеси. Това прави по-малко от две на година, което означава, че е трябвало да се занимава с нещо друго, за да задоволява творческия си дух и да плаща сметките си. Той го е правил. Професионалният му живот преминава предимно в ролята на актьор в чужди пиеси. Притежавал е и акции в театър „Глобус“, но е бил първо актьор, а после драматург. (И поет на трето място.)
През 1593 г. в Лондон избухва чума, която принуждава театрите да затворят. Шекспир се насочва към писане на поезия. През 1593 г. публикува еротичната поема „Венера и Адонис“, посветена на Хенри Уийтсли, трети граф на Саутхемптън, млад придворен и любим на кралица Елизабет.
Сред първите пиеси на Шекспир са „Хенри VI“, части I, II и III, „Двамата господа от Верона“ и „Тит Андроник“. По това време са написани и сонетите, които обаче са публикувани едва през 1609 г.
През 1594 г. Шекспир става член-основател, актьор, драматург и акционер в театралната трупа „Мъжете на Лорд шамбелана“. Ричард Бърбейдж е водещият актьор в трупата. Той изиграва роли като Ричард III, Хамлет, Отело и Лир. По времето на Джеймс VI/I трупата е преименувана на Кралските мъже. Те играят в двора по-често от всяка друга група.
Мит: Шекспир пренебрегва жена си
Когато Шекспир умира през 1616 г. (на рождения си ден), той завещава на съпругата си Ан Хатауей „второто си най-добро легло“. Това е широко интерпретирано като обида от страна на писателя към съпругата му. В края на краищата, защо да не ѝ остави най-доброто си легло... или пък парите си? Според тогавашното английско законодателство тя автоматично наследява значителен дял от имуществото му, но що се отнася до леглото, това е сантиментална фраза и вътрешна шега. Най-доброто легло е било леглото за гости, а второто най-добро... е било това, което са споделяли заедно.
През 1582 г., когато е на 18 години, Шекспир се жени за Ан Хатауей,
26-годишната дъщеря на заможен фермер в близкия град Шотъри. Първото им дете - Сузана, е родено през май 1583 г. Близнаците Хамнет и Джудит са кръстени през февруари 1585 г.
Снимка: Getty Images
Единственият син на Шекспир умира през 1596 г. на 11-годишна възраст. По-голямата му дъщеря - Сузана, се омъжва за лекаря Джон Хол в Стратфорд през 1607 г. Единственото им дете - дъщеря на име Елизабет, е родена през 1608 г., годината, в която умира майката на Шекспир. По-малката му дъщеря Джудит Шекспир се омъжва за лозаря Томас Куини през 1616 г. Двамата имат трима синове: Шекспир Куини, който умира като дете, Ричард (1618-1639) и Томас (1620-1639).
Вдовицата на Шекспир, Ан, умира през 1623 г. и е погребана до него. Родословната линия на Шекспир приключва със смъртта на внучката му Елизабет през 1670 г.
Интересен факт: великият драматург се вдъхновява от гръцкия мит за „Пирам и Тисба“, за да създаде може би най-известната пиеса на Шекспир - „Ромео и Жулиета“. Митът разказва за двама млади хора, разделени от нещастие, чиято любовна история завършва с трагична смърт.
Снимка: The Kennedy Center
Този факт ни говори за обширните познания на Шекспир и доказва интереса му към културното наследство, както и желанието му да разширява хоризонтите си.
Въпреки многото митове, които го заобикалят, великият драматург продължава да вдъхновява хората със своите произведения и до днес. Наследството му остава неоспоримо и все още има огромно влияние върху световната литература.
