Едно по едно, студиата, които изградиха Холивуд, се разпадат – или се сливат едно с друго по такъв начин, че идентичността им се губи в процеса.
Първо видяхме как Amazon погълна MGM, като студиото, което някога се хвалеше с „повече звезди, отколкото има на небето“, беше придобито от същата компания, която изтласка книжарниците от пазара (поне американския). След това дойде сливането на Disney и Fox, при което едно от най-продуктивните студиа в индустрията – това, което ни даде всичко от „Междузвездни войни“ до „Звукът на музиката“ – беше превърнато в резервна стая на Mouse House.
Следващите в списъка изглежда са Warner Bros. Discovery, чието лого във формата на щит украсява водната кула, извисяваща се над парцела им в Бърбанк. Но дори и това не може да защити 102-годишната холивудска институция от изкупуване, било то от богатия Дейвид Елисън (току-що придобил Paramount) или от още по-голям купувач.
Какво ще бъде загубено, ако някой купи Warner Bros.?
Разбира се, това зависи от това кой сключи сделката, но самата възможност показва в колко несигурно положение се намират най-надеждните разказвачи/производители на холивудски филми. Ако Елисън постигне желанието си, това означава ли, че стрийминг платформите HBO Max и Paramount+ може да се слеят в една: нещо като „HBO ParaMax”? Къде ще бъде Hulu в тази уравнение?
Снимка: Jonathan Pronovost
Това няма да е първият път, когато студиото, което е продуцирало „Казабланка“, „Бони и Клайд“, „Добри момчета“, „Непростимо“ и „Сиянието“, сменя собственика си. Корпоративно ориентираната Kinney National Service купи студиото още през 1969 г., като веднага отписа „проблемни“ проекти и активи на стойност милиони. Компанията се разрасна със сливането с Time Warner, а след това придоби по-голямата част от библиотеката на MGM (включително „Отнесени от вихъра“ и „Магьосникът от Оз“), когато погълна Turner Broadcasting през 1996 г.
През 2001 г., преди краха на дот-ком компаниите, се състоя и сливането с AOL, когато надценените интернет компании имаха силата да придобиват традиционни медийни компании. Питър Дебруж, редактор във Variety, пише: „Работех за AOL в началото на 2000-те години и беше сюрреалистично да работя под една шапка със студиото, чието ангажиране с поредиците „Хари Потър“ и „Властелинът на пръстените“ (чрез подразделението New Line) революционизира франчайз бизнеса. Това беше
компания, която посвети невиждани досега ресурси на сюжетни линии,
чието разказване отне цяло десетилетие. В друга част на компанията HBO проявяваше подобна ангажираност към „Сексът и градът“ и „Сопранос“, революционизирайки очакванията на публиката от телевизията“.
Снимка: Warner Bros.
Почти четвърт век по-късно, Warner Bros. е, в очите на този критик, студиото, което е готово да поеме най-големите рискове. Кой друг би заложил на черно-бяло-червената вампирска епопея на Райън Куглър „Sinners“ от 30-те години? Или да похарчи около 130 милиона долара, за да адаптира Пол Томас Андерсън романа на Томас Пинчън (толкова свободно, че може да се приеме за негово оригинално творение)? Или да се довери на визията на инди любимката Грета Гървиг за „Барби“, печелейки от по-зрял подход към марката играчки?
Именно Warner даде на Клинт Истууд място, където да се установи (макар и да сгрешиха с последния му филм, „Juror No. 2“). Студиото предостави на Кристофър Нолан ресурсите, от които се нуждаеше, за да създаде мащабни филми като „Inception“ и „Interstellar“ между филмите за Батман (но в крайна сметка го загуби в полза на Universal, когато дойде време да направи най-добрия филм в кариерата си, „Oppenheimer“). Студиото е направило огромни промени по отношение на героите на DC, като се започне от „Супермен: Филмът“ от 1978 г. И е предизвикало повече смях с героите си от Looney Tunes, отколкото милион „Миниони“.
Снимка: Warner Bros.
За известно време можеше да се притесним, че студиото ще пусне често отлагания „Мики 17“ на Бонг Джун Хо директно за стрийминг – решение, което понякога има смисъл, откакто пандемията наруши навиците на зрителите да ходят на кино, макар и да противоречи на фундаменталното убеждение, че такива филми заслужават да бъдат гледани.
Warner прави филми за възможно най-големите екрани –
но този бизнес модел е свързан с огромни разходи и изглежда особено уязвим в момент, в който никой не може да предвиди как ще се държи публиката.
Студиото имаше силна година, като хитове като „Weapons“ и „Sinners“ помогнаха да се компенсира слабото представяне на „One Battle After Another” и други подобни. Ако студиото спечели „Оскар“, това ще бъде за първи път от „Argo“ насам – и все пак, филмите на Warner са номинирани почти всяка година, защото студиото държи на качеството (повече сега, отколкото в началото, когато се занимаваше предимно с мюзикъли и гангстерски филми). Дали тази ангажираност към режисьорите ще продължи? Ето защо придобиването може да е притеснително, особено толкова скоро след като Елисън купи Paramount:
всеки път, когато студио сменя собственика си, културата на творчеството се променя
и е твърде рано да се види как той планира да промени студиото.
Ако погледнем само към последните пет години, Warner Bros. е уникално в това, че изглежда цени авторите повече от франчайзите, които са пуснали.
Студиото по някакъв начин успява да изненада и може да види идентичността си напълно променена в резултат на продажба. В продължение на години Warner Discovery изглежда прекалено голямо, за да фалира, но всъщност разбиването и продажбата му може да е единственият начин да го запазим. Въпросът за 43 милиарда долара е: ще го разпознаем ли в друга форма?
