След успеха на писателя Георги Господинов и книгата „Времеубежище“ българската литература и страната ни добиха световна популярност. Съществуват обаче и други повествования с ясни следи и послания, отвеждащи към нашата родина. В сайта In your pocket са представени няколко чуждестранни романа, чието действие се развива в България. Част от тях са на българи, избрали да творят зад граница и на чужд език. Някои от тях са преведени и налични у нас, но други може да намерите само в чуждестранните сайтове.
„Долината на траките“, Елис Шуман
Доброволец от Корпуса на мира изчезва в България и всички го смятат за мъртъв. Всички – освен дядо му, който отказва да се откаже от търсенето му. Пенсионираният професор по литература Саймън Матюс започва отчаяно издирване само за да бъде въвлечен в странна мисия за връщане на откраднат тракийски артефакт.
„Земя на сенките“ (2017), Елизабет Костова
Млада американка, която е на посещение в София, помага на възрастна двойка да се качи в такси и твърде късно разбира, че по погрешка е задържала една от чантите им. Вътре тя намира богато резбована дървена кутия, върху която е гравирано едно име: Стоян Лазаров. Вдигайки капака с панти, тя открива, че държи урна, пълна с човешки прах.
Този роман определено е в списъка „трябва да се прочете скоро“. Той обхваща миналото и настоящето и разкрива мрачните тайни на България – една красива и призрачна страна, която се впуска в ужасите на един век.
„Каквото ти принадлежи“ (2016), Гарант Грийнуел
В един необичайно топъл есенен ден американски учител влиза в обществена тоалетна под Националния дворец на културата, където среща Митко, харизматичен млад мошеник, и му плаща за секс. През следващите няколко месеца той се връща при него отново и отново, привличан от глада, самотата и риска. Оказва се въвлечен в отношения, в които похотта води до взаимно хищничество, а нежността може да се превърне в насилие. Това е зашеметяващ роман за желанието и неговите последици от бивша американска учителка в България. Отличен е за „дебют на годината“ на Британските награди за книги.
„Ти не си като другите майки“ (2012), Анжелика Шробсдорф
Първоначално написана на немски език, тази книга е първата от автобиографичната ѝ поредица, която документира ранните години на благосъстояние в Берлин. Това е периодът преди майка ѝ да сключи фиктивен брак с българин, за да избяга от нацистите. Тя обаче ги намира отново – на прага в София.
„На изток от Запада“ (2011), Мирослав Пенков
Сборник с кратки разкази, свързани с 800 години вълнения в размирна Източна Европа. Героите скърбят за начина, по който нещата са били, и копнеят за неща, които никога няма да бъдат. Дори когато те се борят с тежестта на историята, дълга към семейството и мъките на изгнанието, самите разкази са леки и умели, оживени от неповторимия усет на Пенков към абсурда.
„Улица без име“ (2009), Капка Касабова
Родена в София по време на социализма, Капка бяга със семейството си от страната възможно най-скоро след падането на Берлинската стена. Когато България става част от Европейския съюз, тя решава, че е време да се върне в дома, от който се е опитвала да избяга през по-голямата част от живота си. Това, което открива, е една страна, която се задъхва от напрежението на прехода. Този мемоар в две части за детството и завръщането на Капка разказва за живота от другата страна на Желязната завеса.
„Соло“ (2009), Рана Дасгупта
Тази книга е изключително въздействаща, защото авторът, който няма реална връзка с България, е създал такъв изключителен портрет на един променлив век чрез историята на един стогодишен сляп българин. Улрих, син на железопътен инженер, има две големи страсти – цигулката и химията. Отказан от първата от баща си, той заминава за Берлин, за да изучава втората. Обучението му прекъсва, когато състоянието на баща му се изпарява и той трябва да се върне в София, за да се грижи за родителите си. Той никога повече не напуска страната. Освен в сънищата си…
„Създаването на Джун“ (2002), Ани Най Уорд
Главната героиня Джун изглежда изживява мечтата си в Калифорния, където работи като асистент във филмова компания. Тя изоставя дома и работата си, за да последва съпруга си в България. В рамките на един месец след пристигането им Джун навършва тридесет години и съпругът ѝ я изоставя заради по-младо местно момиче. Колкото и да ѝ е трудно да остане сама с малко приятели в страна на прага на гражданска война, Джун не бяга от вкъщи. Тя пие твърде много, попада в обятията на шеф на мафията, забърква се в революцията и малко по малко се наслаждава на новото си виждане за света извън американския перископ.