Германският проект за Венецианското биенале, вдъхновен от „Времеубежище“

Снимка: MediaBricks

Германският проект за Венецианското биенале, вдъхновен от „Времеубежище“

Снимка: MediaBricks
Сподели

Германското участие на тазгодишното Венецианско биенале е вдъхновено от българския роман „Времеубежище“ на Георги Господинов. Проектът, озаглавен „Прагове“ (Thresholds) ще представлява клиника за минало. В одобрената идейна концепция

творческият екип представя праговете като настоящо, междинно място,

на което никой не може да остане.  Тяхното съществуване е основано единствено на функцията им да бъдат предел, разграничителна линия между отминалото и предстоящето.

Най-напред кураторката на „Прагове“ Чаала Илк потърсила писателя Георги Господинов с желанието той да я насочи в определена посока. Пред БТА, Господинов споделя, че „Илк била чела „Времеубежище“ и на турски, и на немски и много го харесала.“ 

По думите му, тя се вдъхновила за участието си на биеналето именно от романа. „Самото описание започва с епиграф от Time Shelter“, споделя още писателят. Той каза, че не иска да говори много на този етап, тъй като все още се уточняват неща по проекта и се разменят идеи.

„За хора с биографии, характеризиращи се с миграция, темпоралното възприемане на настоящето като праг между ретроспективата и перспективата е съчетано с фундаментално пространствено и физическо преживяване на живот в пресечната точка на различни принадлежности“, пише в сайта на „Institut Fur Auslandsbeziehungen“, представящи проекта.

В цитат от изявление на Георги Господинов, се казва, че е много радостно, че и българският проект е свързан с миналото. Според него, миналото минало е сложно. „Описано е в романа – то може да бъде опасно време. Но е и време, което, ако го забравим, се връща. Парадоксът е такъв“.

България ще се представи на Венецианското биенале с проекта „Съседите“. Инсталацията „Съседите“ се състои от три стаи. Първата е всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които говорят с недомлъвки, или не са готови да говорят.

Там звуците са по-абстрактни. В третата стая – кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, говор няма, абсолютно всичко е доведено да абстракция и звук. Тя е за хората, които не са имали възможност да говорят – починали или нямащи спомени. Не просто нещо, което виждаш, а преживяваш.

Актуално