Датата е 26 септември 1886 година. В габровската „бяла спретната къщурка“ на бедно многодетно семейство се ражда Генчо Станчев Негенцов. Едва ли някой тогава е предполагал, че той ще се превърне в един най-популярните детски автори. Близо 70 години след смъртта му все още всички го познават като Ран Босилек. Той е авторът, чиито стихове и книги са станали толкова популярни, че мнозина ги смятат за народно творчество.
Ран Босилек е един от първите у нас, който посвещава перото си изцяло на малките. Неговите съкровени песни, увлекателни приказки, весели разкази и художествени преводи увеличават влиянието на художественото ни слово и правят детството на поколения деца изпълнено с обич, радост и светлина.
Поет, белетрист, сладкодумен разказвач, страстен почитател на фолклора, редактор и преводач, съставител на буквари, читанки и христоматии – такава е творческата биография на Ран Босилек. Повече от половин столетие, той работи всеотдайно и неуморно в областта на детската ни литература и е
първият, който въвежда римуваната и ритмувана проза у нас.
Какво обаче не знаем за живота и творчеството му? Днес – на годишнината от рождението му, ви представяме непознатата страна на този впечатляващ литературен талант.
Написва първото си детско стихотворение, докато е учител
Генчо завършва Априловската гимназия в Габрово и започва работа като учител в нея. Първото си детско стихотворение “На косичка” пише през 1906 г. за сестричката на най-добрата си ученичка. Подписва го с името Ран Босилек и го изпраща за напечатване в списание „Светулка“.
Произведенията му са толкова популярни, че се смятат за народно творчество
Няма българин, който да не помни стиховете „Родна реч, омайна, сладка…” или „Бяла, спретната къщурка…”, а и такъв, който поне веднъж да не се е просълзявал, когато слуша „Я кажи ми, облаче ле бяло…”. Всички сме израснали с приказните герои Косе Босе, Баба Цоцолана, Весел Патиланчо, Неродена мома, Клан-недоклан, Дядо и ряпа. Всички те са написани от любимия на малки и големи сладкодумен разказвач Ран Босилек.
Историята зад „Я кажи ми, облаче ле бяло“
Популярната песен „Я кажи ми, облаче ле бяло“ е написана от Ран Босилек. Тя е толкова известна, че повечето хора мислят, че е народно творчество. Разказват, че самият писател прави импровизирана анкета по улицата, спира хората и ги пита кой е авторът на тази песен. Много хора твърдят, че е народно творчество. Това го радва, защото е признание за огромната му популярност. Ран Босилек пише това стихотворение през 1916 г., когато е студент по право в Брюксел и страда по родината. Стихотворението става стара градска песен и се превръща в химн на българите в емиграция.
Генчо преди Ран Босилек
Онова, което остава в сянката на историята, е детството на писателя и поет, дал ни любимите детски книжки. Роден в Габрово, Генчо от малък остава полусирак. Едва 7-годишен губи баща си – занаятчия и опълченец от Освободителната война. Така на ръцете на майката остава прехраната на пет невръстни деца. Ран Босилек се запознава с устното народно творчество от дете чрез приказки, разказвани именно от майка му.
Като дете го наричат „сладкодумникът“.
Въпреки бедността, майката държи на образованието и всичките ѝ деца завършват университет. Генчо завършва славянска философия и право в Софийския университет. Защитава докторат по право в Брюксел. Работи 8 години като адвокат и то успешно, но обичта към децата го кара да остави този занаят и да се посвети на приказки.
Ипотекира къщата си в името на каузата
През 1923-та постъпва на работа в издателство „Хемус”, където е редактор на списание „Детска радост” и на всички детски и юношески издания до ликвидацията на издателството през 1948 година. Това е период, в който Ран Босилек търси и открива нови дарования и превръща списанието в истинска школа за детски писатели. По същото време издателството забуксува финансово, а Ран Босилек е този, който, за да му помогне, без колебание ипотекира къщата си. Когато на 8 октомври 1958 г. си отива от този свят, семейството му наследява тъкмо тази ипотека. За тях обаче остава и безценната слава на най-обичания от децата поет и писател.
Има вълшебно влияние върху децата
„На много литературни четения в София и в страната съпътствах Ран Босилек и с удоволствие наблюдавах трепетните личица на неговите слушатели“, разказва Леда Милева. „Като истински вълшебник от приказките той се справяше и с най-многолюдната и шумна аудитория. Това, което понякога учителите не можеха да направят със строгост и сърдити погледи, Ран Босилек постигаше с удивителна лекота. Достатъчно беше да се изправи, да приглади бялата си коса и да започне: „Имало едно време…” Стотици детски очи се обръщаха към него, немирните крачка и ръчички се успокояваха, в салона настъпваше тишина. Спонтанният детски смях, искрената детска радост и обич сгряваха сърцето на Ран Босилек. Може би те поддържаха вечно живата любов към живота и младежкия блясък в очите на 72-годишния писател, който остана млад до последния си ден“.
С него често по училищата обикаля и Елисавета Багряна, която казва: „Ран Босилек много обичаше да говори пред публика, на децата. Когато бях с него, се чувствах спокойна – няма да има нужда да говоря. Само ще прочета 3-4 стихотворения и толкоз. А той си бе истински детски писател – когато чете или говори, се държи като актьор – гласът му се извисява, звучи патетично“.
Приносът му за детската литература
Ран Босилек допринася много за привличането към детската литература на най-добрите български писатели, творили дотогава само за възрастни: Ангел Каралийчев, Калина Малина, Дора Габе, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, Асен Разцветников, Георги Райчев, Константин Константинов, Светослав Минков. Основна грижа на Ран Босилек е естетично оформената книга за деца. Затова той привлича най-талантливите художници илюстратори по онова време: Ил. Бешков, Ал. Божинов, В. Лазаркевич, Б. Ангелушев, Георги Атанасов и др. Едва шест години след създаването на първите филмчета за Мики Маус от Уолт Дисни Ран Босилек и В. Лазаркевич правят цикълa „Гарван грачи на комин, Дългоушко лапа млин“, оформен като тонфилм.
