Кой би предположил, че едни от най-известните литературни класики, които сега заемат първите рафтове в книжарниците, цитират се и изучават в училище, някъде някога са били забранявани.
През годините често са се намирали различни причини някои от най-добрите и най-известните постижения на световната литература да бъдат забранявани. Водили са се съдебни дела, книги са били изгаряни, писатели са преследвани. Но в повечето случаи, вместо да постигнат желания ефект тези забрани предизвикват още по-голям читателски интерес. Все пак забраненият плод е най-сладък…
Дали защото тези книги са изпреварили времето си, защото героите и сюжета им провокират предразсъдъците на обществото или просто засягат програсивни теми, неподходящи за консервативните кръгове – тези литературни произведения са издържали теста на времето и цензурата. Ето част от най-известните забранявани книги.
„Фермата на животните“ от Джордж Оруел
Антиутопията от 1945 г. е от най-популярните сатирични алегории на тоталитаризма. Дори самият Оруел описва книгата си като „роман против Сталин“. В нея са описани всички пороци на сталинистката ера – корупция, безразличие, невежество и терор. Човекът е изгонен от фермата, а животните пируват по повод новия установен ред. От книгата идва крилатата фраза „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“, която представлява и седмата от 7-те алегорични заповеди на фермата. По обясними причини, книгата е забранена на територията на СССР.
Тя все още обаче е забранена в Куба и Северна Корея (заради изобличаването на тоталитаризма), също и в Кения (за критиката към корупцията). Книгата е забранена в училищата на Обединените арабски емирства, защото изобразява говореща свиня, която противоречи на мюсюлманските ценности.
„Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков
Михаил Булгаков пише „Майстора и Маргарита“ между 1928 и 1940 г. Тя е публикувана в силно цензурирани версии в „Московски преглед“ от съпругата на автора, и то след смъртта му. Творбата излиза като книга едва през 1967 г. в Париж.
Булгаков е бил известен oще приживе и е познавал лично Сталин. Известно е, че са говорили по телефона няколко пъти, Сталин позволява на Булгаков да получи работа в Московския художествен театър. Самият той много обичал представленията, поставени по творбите на писателя и ги посещавал повече от веднъж. През годините на масови репресии Булгаков не е арестуван, въпреки че му се приписват антисъветски настроения. Лично Сталин обаче забранява много от произведенията на Булгаков, включително биографичната пиеса, която Булгаков пише през 1939 г. за Сталин, наречена „Батум“. Дори след като „Майстора и Маргарита“ е публикувана в пълния си вариант, тя не е лесно достъпна за широката публика чак до 1970-те години.
„Прекрасният нов свят“ от Олдъс Хъксли
Антиутопията на Хъксли описва развитието на технологиите през 26 век и високата цена на постигнатото всеобщо щастие.
В Ирландия книгата е забранена заради критика срещу религията и традиционното семейство, както и заради употребата на недопустим език. В Индия наричат Хъксли „порнограф“, защото изображява свят, в който сексът за забавление е окуражаван от ранна възраст.
„Одисей“ от Джеймс Джойс
Това е може би най-интелектуалната книга от списъка.
Повечето читатели или пропускат позоваванията на мастурбация в главата „Навзикая“ от шедьовъра на Джойс, или просто не достигат до тази глава, загубени в дебрите на една непроницаема проза. Това не пречи частта да бъде обявена за нецензурна от много съдилища, а целият роман да е забранен в САЩ и Великобритания до началото на 30-те години на 20 век.
В САЩ пощенските служители унищожавали копия, изпратени по пощата.
„На Западния фронт нищо ново“ от Ерих Мария Ремарк
През 1933 година в Германия нацистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“, заедно с произведения на Хайнрих Хайне, Бертолт Брехт, Стефан Цвайг, Хайнрих Ман, Лион Фойхтвангер и на други немски писатели, които са считани за непатриотични, но всъщност са неудобни за режима.
Правят се опити и за физическо ликвидиране на Ремарк. Впоследствие немското гражданство на писателя е отнето и той се преселва в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ.
„Сатанински строфи“ от Салман Рушди
Стилът на Рушди, който смесва митология и фантазия с реалния живот, понякога е определян като магически реализъм. През 1988 г. романът му „Сатанински строфи“ предизвиква силни протести в ислямския свят. Книгата е забранена в много страни, изгаряна публично, а авторът ѝ е преследван.
Иранският аятолах обявява Салман Рушди за вероотстъпник и за главата му е определена награда от 3 милиона долара, която през 2007 г. нараства на 11,4 милиона долара. Историята около книгата става наистина кървата, когато японският преводач на Рушди е убит, италианският е наръган с нож, а норвежкият издател на книгата е прострелян. Самият Рушди също е нападнат.
„Спасителят в ръжта“ от Селинджър
„Спасителят в ръжта“ е едновременно втората най-преподавана, но и сред най-забраняваните книги в САЩ.
Защитниците на романа го виждат като обобщение на отчаянието, скуката и безизходността на тийнейджъркия живот, а неговите критици го определят като причината за почти всичко зло – от убийствата и самоубийствата до разпространението на комунистическите идеи в Америка.
Противниците на „Спасителят в ръжта“, обаче, пропускат да осъзнаят факта, че книга, която е забранена, защото представя бунта на един непокорен тийнейджър, неминуемо ще се превърне в най-обсъжданата и желана книга сред младите хора.
„Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен
Световноизвестна като едина от най-добрите книги, писани някога, но провокативна за времето си. Появявайки се през 1884 г., шедьовърът на Марк Твен разбунва духовете и провокира въпросите за расизма и създаването на расовите стереотипи. Честата употреба на думата „негър“ – точно 242 пъти в романа, е повод той да бъде определен като „най-гротескно расисткия роман на света“. Книгата е забранявана в световен мащаб и често е била повторно предлагана за забрана.
„За мишките и хората“ от Джон Стайнбек
В САЩ това е една от изучаваните в дълбочина книги. И многократно са повдигани предложения тя да бъде свалена от учебната програма, тъй като съдържала грозни сцени, неприличен език и насилие. Друг довод е, че книгата насърчава евтаназията. Провокациите около забраняването на книгата стартирали през 1983 г. и продължили чак до 2008 г. Актьорите, които били канени да играят в постановката по книгата на Бродуей, отказвали заради цинизмите, които трябвало да изрекат на сцената.
„Хари Потър“ от Дж. К. Ролинг
Още с излизането си, първата книга „Хари Потър“ предизвика фурор в световен мащаб и се превърна в тотален бестселър. Продадената в тираж 450 млн. поредица е забранена в Америка като „шедьовър на сатанизма“. В много от американските щати книгата е публично изгаряна, а училищните библиотеки са принуждавани да я унищожават. Много се говори и пише не само за сюжета, но и за вещерските рецепти, които представляват опасност за децата, в случай, че погълнат някоя от отварите, описани в книгата. Освен това, голям брой спекуланти твърдят, че поместените в книгата заклинания и отвари са истински вещерски ритуали.
„Шифърът на Леонардо“ от Дан Браун
Феноменалният бестселър, разкриващ семейния живот на Исус Христос и Мария Магдалена и раждането на тяхното дете, е забранен в Ливан от 2004 г. През 2008 г. и католическата църква се противопоставила на романа и на филма по него. Главната причина е, че съдържанието на книгата е обидно за християнската религия и всички собственици на книжарници са принудени да свалят бестселъра от лавиците си.
„Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол
Не очаквахте да видите „Алиса в страната на чудесата“ в списъка със забранени книги, нали? За повечето читатели това е чудесна приказна история с необичаен сюжет, която децата обожават. Тя е обичана от поколения след издаването ѝ през 1865 г. И е преиздавана стотици пъти. В нея няма нецензурни думи, политическа пропаганда, расистки подбуди. Защо ли някой би я забранил? За губернатора на провинцията Хюнан в Китай обаче книгата е опасна и през 1931 г. той я забранява заради говорещите животни в нея. За него е катастрофално хора и животни да бъдат поставяни на едно ниво.
