Писателят Салман Рушди сподели пред Би Би Си смразяващи подробности за спомените, които има от нападението над него преди две години. Нападението беше извършено в образователен институт в щата Ню Йорк през август 2022 г., докато той се подготвя да изнесе лекция.

Авторът, носител на наградата „Букър“, споделя, че окото му е останало да виси по лицето му и че загубата му „го разстройва всеки ден“.

„Спомням си, че си мислех, че умирам“, каза той. „За щастие, грешах.“

Салман заяви, че използва новата си книга „Нож“ като начин да се бори срещу случилото се.

Рушди си спомня, че нападателят е дошъл „спринтирайки по стълбите“ и го е намушкал 12 пъти, включително във врата и корема, в атака, продължила 27 секунди. „Не бих могъл да се преборя с него“, казва авторът. Той споделя, че е паднал на пода,

където е лежал с „внушително количество кръв“

около себе си. С хеликоптер е бил откаран в болница и се е възстановявал в продължителност шест седмици.

76-годишният британско-американски писател от индийски произход е един от най-влиятелните съвременни писатели. Нападението доминира в новинарските заглавия по целия свят.

Водещият на събитието, на което Салман е бил намушкан с нож, заявява пред Би Би Си, че съжалява, че не е могъл да направи повече, за да предотврати нападението. „Имаш чувството, че ако беше действал по-бързо, много от това можеше да бъде предотвратено“, каза Хенри Рийс.

Но благодарността на Рушди към хората, които са му помогнали в деня на нападението, включително и към Рийз, както и към лекарите, които са се грижили за него, е ясна още от първата страница на книгата „Нож“. Книгата е посветена на  „мъжете и жените, които спасиха живота ми“,  споделя писателят.

Това ли е причината да убиваш?

За първи път Салман разкрива какво би искал да каже на предполагаемия си нападател. Хади Матар, 26-годишен жител на Ню Джърси, е обвинен, че го е намушкал с нож. Той не се е признал за виновен и е задържан без право на гаранция.

В интервю за New York Post, дадено от затвора, Матар заяви, че е гледал видеоклипове на сър Салман в YouTube. „Не харесвам хора, които са неискрени по този начин“, казва той.

Салман Рушди никога не се е срещал с нападателя си.

Но вероятно ще се изправи лице в лице с него в съда, когато започне процесът.

Той беше отложен, след като адвокатите на обвиняемия заявиха, че имат право да се запознаят с книгата на Рушди, тъй като тя може да бъде доказателство. Сега се очаква то да се проведе през есента.

Писателят се прочува с „Децата на полунощ“ през 1981 г., от която само в Обединеното кралство са продадени над 1 млн. екземпляра.

Но четвъртата му книга, „Сатанински стихове“, в която е изобразен ислямският пророк Мохамед, и препратките към религията са сметнати за богохулни и са забранени в редица държави с преобладаващо мюсюлманско население.

През 1989 г. тогавашният лидер на Иран аятолах Рухола Хомейни издава фетва (религиозен декрет), в която призовава за убийството на Рушди и обявява награда от 3 млн. долара за главата на автора. Тази фетва никога не е отменяна.

В резултат на това Салман е принуден да се укрива в продължение на близо десетилетие и се нуждае от въоръжена охрана поради многото смъртни заплахи, които получава.

Авторът, който е роден в семейство на непрактикуващи мюсюлмани и е атеист, отдавна се застъпва за свободата на изразяване. Но той предупреждава, че това е станало „много по-трудно“. „Много хора, включително много млади хора, за съжаление, са си изградили мнението, че ограничаването на свободата на словото често е добра идея. Докато, разбира се, смисълът на свободата на словото е в това, че трябва да разрешаваш словото, с което не си съгласен.“, казва той.

Лични вещи

Салман си спомня, че когато е лежал в локва кръв, се е замислил „идиотски“ за личните си вещи.

Притеснявал се, че костюмът му на Ралф Лорън се е съсипал и че ключовете за дома и кредитните му карти могат да изпаднат от джоба му.

„В момента, разбира се, това е нелепо. Но в ретроспекция това, което ми казва, е, че е имало някаква частица от мен, която не е възнамерявала да умре. Имаше някаква част от мен, която си казваше: „Ще ми трябват тези ключове за къщата и ще ми трябват тези кредитни карти“.“

Той добави, че това е бил „инстинкт за оцеляване“, който му е казвал:

„Ще живееш. Живей. Живей.“

Година преди нападението Салман се жени за петата си съпруга – американската поетеса и писателка Рейчъл Елиза Грифитс.

Тя разказва пред Би Би Си, че когато научила за нападението, започнала да крещи. „Това беше най-лошият ден в живота ми“, споделя тя и допълва, че била до него, докато лекарите зашивали клепачите му.

„Обичам очите му, а той напусна дома си с две от тях и тогава светът ни се промени. Сега обичам още повече едното му око заради начина, по който вижда света“, казва Рейчъл.

За финал Рушди заявява, че отново ще участва в публични събития, но в бъдеще ще бъде „по-внимателен“. „Въпросът за сигурността ще бъде първият въпрос. Ако не съм убеден в това, няма да го направя. Не искам някакъв ограничен или затворен живот. Искам да имам своя живот“, казва той.