Борис Кръстев е едва на 24 години, а вече може да се похвали с една от най-престижните театрални награди в България. Пиесата му "Кулата" му донесе "Аскеер" за драматургия. Минути след получаването на статуетката той все още не можеше да повярва, че са я връчили именно на него. Борис Кръстев пред Art Portal, че е написал текста в труден момент и не е възнамерявал да го представи пред света. Негови близки обаче го убеждават да се включи в конкурс, организиран от Театър 199. След като печели него, успява да си заслужи и "Аскеер".
- Какво е наградата "Аскеер" за един артист, който е едва на 24 години?
- Означава доста. Церемонията започна с тази награда - не го очаквах. Мислех да си подготвя реч, но нямах тази възможност. За момента наградата е един голям шок за мен. Предполагам, че след като осъзная какво всъщност се случи - изненадата ми ще премине в огромна радост.
- Има ли човек, на когото искате да посветите своето отличие?
- На всеки, който по един или друг начин беше замесен в написването на текста за представлението, защото много от тях са ме вдъхновили и са ми казали браво - това не е никак малко. Когато написах "Кулата",
не бях в такова цветущо настроение,
много от тях бяха до мен тогава.
- Кое беше най-голямото предизвикателство през Вас?- Да се кача на сцената и да взема самата награда, защото не го очаквах. Самото написване не беше проблем, тъй като нямах намерение той да бъде публикуван. Убедиха ме да го изпратя в конкурса на Театър 199. Дотогава стоя в лаптопа ми - в продължение на 2 години.
- Какво е общото между драматурга и актьора?- Винаги съм гледал на актьорската си професия като способ да разказвам истории. В ролята си на драматург пиша история, но отново следя дали е интересна и дали се разбира. Това е допирната точка между голяма част от професиите в изкуството. Всички ние се обединяваме, за да кажем нещо.
- Какво желаете да отразяват красивите истории, които пишете? - Всичко, което е в главата ми.Харесва ми да има цвят - тъжни истории, забавни,
такива, които да те накарат да се замислиш, но и да ти дадат отговори. - Кой е най-големият Ви критик?- Много са, но родителите ми вероятно ще си останат най-големите. В това число включвам и своя професор Здравко Митков и приятелката ми. Благодарен съм, че ги имам, защото те ме развиват.
- А най-голямото Ви вдъхновение? - Въпросите, които искам да задам към света.
