Това е сцена, позната на милиони зрители в киното: Човек на име Морфей седи срещу друг човек на име Нео и му съобщава, че цялата му представа за реалността е лъжа. Морфей казва, че ако Нео иска да разбере истината за човешкото съществуване, трябва само да избере едно от двете хапчета. „Ако вземеш синьото хапче – историята свършва, събуждаш се в леглото си и вярваш в каквото искаш да вярваш. Ако вземеш червеното хапче… ще ти покажа колко дълбока е заешката дупка“.

Тази сцена е повратният момент в „Матрицата“ – класическата научнофантастична лента, която излиза на екран този месец преди 25 години. Разбира се,

Нео избира червеното хапче

и научава ужасната истина, че появата на изкуствения интелект е позволила на машините да завладеят Земята. Той вярва, че е 1999 г., но всъщност е 2199 г. А всички човешки същества са постоянно заспали във вани, експлоатирани от господарите си от ИИ като източник на енергия. Светът, който те смятат, че преживяват, всъщност е виртуална реалност, известна като „Матрицата“.

Морфей, изигран от Лорънс Фишбърн, се е посветил на освобождаването на хората от Матрицата и ги води към убежище, наречено Сион. Той вярва, че Нео, изигран от Киану Рийвс, е „Избраният“, предопределен да освободи човечеството.

Режисиран от екипа на Лана и Лили Уашовски, „Матрицата“ е касов хит през 1999 г. Той поражда две продължения през 2003 г. и още едно през 2021 г.

Той също така има важно културно влияние.

Терминът „red-pilled“ например сега се използва широко в интернет. Той описва някой, който е станал скептичен към начина, по който обикновено се изобразява политическата реалност.

Силата на филма се крие в начина, по който адаптира една от най-старите алегории в историята на философията. В Платоновата „Република“ атинският философ Сократ описва затворници, които са прекарали целия си живот оковани в пещера. Огънят зад гърба им хвърля сенките на предметите върху стената пред тях и тъй като те са виждали само сенки, приемат, че това, което се появява пред очите им, е реалност.

Един от затворниците обаче се освобождава и стига до повърхността на Земята, където вижда слънцето и истинския свят. В крайна сметка той се връща в пещерата, за да убеди своите събратя, че реалността е там, за да бъде открита.

Платон твърди, че философът е като този избягал затворник.

Неговата задача е да освободи човечеството от илюзиите и да ни научи какво е истински реално.

Алегорията на пещерата е един от незаличимите образи в историята на западната мисъл. Представлява метафора на способността на човешките същества да се освободят от лъжата. Морфей и Нео са широко признати за наследници на Платон, философски крале за дигиталната ера.

Но Платон също така предупреждава, че затворниците в пещерата ще се съпротивляват да бъдат освободени и че ще намразят философа, който се опитва да ги научи на непознати истини.

В „Матрицата“ тази нагласа е представена от Сайфър, изигран от Джо Пантолиано, който е освободен от Матрицата, но копнее да се върне в нея. За Сайфър истинският свят е твърде мрачен и труден. Той тайно моли господарите на изкуствения интелект да го поставят обратно във ваната, за да му позволят да влезе отново в света на сънищата.

„Аз избирам Матрицата!“,

предизвикателно възкликва той, като добавя, че ако дигиталните му преживявания са по-приятни от сегашния му живот, то „Матрицата може да бъде по-реална от този свят“.

Ако гледате отново „Матрицата“, ще си припомните колко примитивни са били технологиите ни само преди 25 години. Виждаме компютри с обемисти екрани и мобилни телефони с клавиатури. Както и някогашните „телефони на изплащане“, които заемат централно място в сюжета на филма.

Но по странен начин филмът е станал по-актуален днес,

отколкото през 1999 г. С появата на смартфоните и социалните медии истинското човешко общуване рязко намаля. Днес много хора, подобно на Сайфър, предпочитат да прекарват времето си във въображаемите сфери, предлагани от технологиите, отколкото да се ангажират с истински отношения с други човешки същества.

Във филма един от представителите на изкуствения интелект, злодеят агент Смит, изигран от Хюго Уивинг, казва на Морфей, че фалшивата реалност на Матрицата е създадена през 1999 г., защото тази година е била „пикът на вашата цивилизация. Казвам вашата цивилизация, защото веднага щом започнахме да мислим вместо вас, тя в действителност се превърна в наша цивилизация“.

Всъщност скоро след премиерата на „Матрицата“ човечеството се свързва със собствена матрица. Не може да се отрече, че животът ни е станал по-добър в много отношения, благодарение на интернет и смартфоните. Но епидемията от самота и депресия, която обхвана обществото, разкрива, че много от нас вече са изолирани един от друг във вани, които сами сме си създали.

За днешните обитатели на цифровата „пещера“ пътят обратно към светлината не включва вземане на хапче, както в „Матрицата“, или спасяване от философ. Ние самите имаме силата да се противопоставим на крайностите на цифровия свят, дори и да останем свързани с него.

Преди 25 години „Матрицата“ ни предложи съвременен обрат на Платоновата пещера. Днес отново се питаме какво е необходимо, за да намерим пътя от самотната тъмнина към блясъка на другите човешки души в реалния свят.

Автор: Meir Soloveichik