„Щастлив съм, че съм жив и получих най-добрите шансове, без да ги заслужавам“, споделя Антъни Хопкинс в интервю за „Дедлайн“. 86- годишният актьор казва, че в момента

пише мемоарите си, но не се наслаждава особено на процеса.

Изключение правят моментите, в които се връща към миналото си, за да открие частица от днешното си „аз“.

„На 86 съм и всеки ден се събуждам с мисълта „О, още съм тук”. Това ме прави пакоствлив – казва Хопкинс, който

няма намерение да се оттегля от киното.

– За съжаление, някои мои връстници вече си отидоха”.

Антъни Хопкинс си дава кратка почивка от писането на мемоарите си, за да рекламира предстоящия сериал със свое участие „Обречените да умрат“. Той тръгва на 18 юли в американската платформа „Peacock“. Въпреки, че е поел ангажимент да разкаже лично спомените си, усещането му е, че някой друг е направлявал живота му от самото начало.

„Преди 60 и няколко години помня, че казах на родителите си: „Един ден ще ви покажа“. Но по някаква причина все друг пишеше живота ми, не бях аз. Знаете ли, аз съм късметлия. Получих най-добрите възможности, дори и да не ги заслужавах, защото в училище бях доста глупав. Родителите ми ми дадоха добро образование, но направиха големи жертви за мен.

А аз имах тенденцията да ги разочаровам.

Един ден им казах: „Ще ви покажа“. И се радвам, че доживяха да го видят. Щастлив съм, че съм във филмовия бизнес и съм късметлия, че все още снимам“.

В „Обречените да умрат“ Хопкинс ще влезе в образа на римския император Веспасиан, пише „Площад Славейков“. Той иска да остави мирно наследство в една империя, ръководена от „хляб и зрелища“.

През годините актьорът многократно е въплъщавал исторически личности. Играе Ричард Никсън във филма „Никсън“ от 1995 г. и се снима като Никълъс Уинтън, спасил множество еврейски деца по време на Холокоста в „Един живот“. Всички тези ангажименти към историята той приема просто като работа.

„Не се занимавам с продължителни изследвания и вярвам, че просто трябва да си научиш сценария – споделя метода си на работа Антъни Хопкинс. – Опитите да правиш много анализи не помагат. Може и да е развлечение за интелекта, но в крайна сметка не помага по никакъв начин на снимачната площадка. Ако го приемеш твърде сериозно, тогава започваш „Но той е правел едно или друго“, а това може да побърка режисьора. Някои актьори казват „Да, нека задълбаем по-навътре“. Аз казвам: „Не можеш ли просто да си произнесеш репликите?“, обобщава той.