„Базирано на истинска история“ – често виждаме тази фраза преди началните надписи на един филм и тя винаги привлича вниманието ни. Но колко парченца реалност всъщност се крият зад тези думи?
В повечето случаи режисьорът използва малка част от реална история и я променя или разширява. Това обаче не е непременно лошо – все пак става въпрос за игрални филми, а не за документални. Понякога творческата свобода е необходима, за да може историята да бъде разказана по начин, който да „заработи“ на екрана и да достигне до сърцата на зрителите.
От време на време обаче се появяват филми, които подхождат към темата си с нещо близко до журналистическия поглед. Те се стремят да се придържат максимално към фактите и да представят историята по начин,
който е едновременно увлекателен и информативен.
Днес ще ви представим първите стъпки на „реалността“ в игралното кино, като изберем някои от най-добрите филми по действителен случай, според критиците.
Действителността през призмата на изкуството
Един от най-ранните примери за филм, който може да се счита за „базиран на истинска история“, е L’Arrivée d’un train en gare de La Ciotat („Пристигането на влак на гара Ла Сиотат“), заснет от братята Люмиер през далечната 1895 г.
Филмът показва влак, пристигащ на гара Ла Сиотат, малко градче близо до Марсилия. Семейство Люмиер е имало лятна резиденция там. Важно е да се отбележи, че този филм не е част от десетте, показани на
първата публична кинопрожекция, организирана от братята Люмиер в Париж на 28 декември 1895 г.
С развитието на киното започват да се появяват филми, които пресъздават по-сложни истории, базирани на реални събития. Един от първите примери за такъв филм е The Story of the Kelly Gang („Историята на бандата на Кели“), първият в света пълнометражен филм, заснет в Австралия през 1906 г. Той разказва историята на австралийския престъпник Нед Кели и неговата банда.
С времето концепцията за „базирано на истинска история“ се е променяла. В началото филмите били по-скоро документални и се фокусирали върху заснемането на реални събития. С развитието на киното, те започнали да съчетават истински събития с елементи на художествена измислица, което води до създаването на по-сложни и динамични наративи.
От добро към по-добро – 5-те най-високо оценени филма, базирани на действителни събития
„Цялото президентско войнство“ (1976)
Този политически трилър, базиран на едноименната нехудожествена книга от 1974 г. на журналистите Карл Бърнстейн и Боб Удуърд, който разказва за тяхното разследване на кражбата с взлом в централата на Демократическата партия през 1972 г. и последващия скандал „Уотъргейт“.
„Слава“ (1989)
Военните филми, базирани на истински събития, заемат важно място в киното и предлагат на зрителите възможност да се запознаят с реални исторически събития и личности. Един от забележителните примери в тази категория е филмът „Слава“, който разказва историята на 54-ти пехотен полк от Масачузетс – първият официално сформиран полк от афроамериканци, участвал в Гражданската война в САЩ.
Режисьор на „Слава“ е Едуард Цвик, а в главните роли са Дензъл Уошингтън, Матю Бродерик, Кари Елвес и Морган Фрийман. Изпълнението на Уошингтън е забележително и му носи „Оскар“ за най-добър актьор в поддържаща роля. Филмът печели и други награди, включително за най-добра кинематография и най-добър звук.
„Зодиак“ (2007)
Множество филми са вдъхновени от реални серийни убийци. Въпреки че много от тях не са толкова силни, някои се открояват, като „Моят приятел Дамър“, „Чудовище“, „Хладнокръвно“ и „Спомени за убийство“. Според критиците, най-добрият филм в този жанр обаче е „Зодиак“ (2007), който разказва за издирването на зодиакалния убиец в Сан Франциско през края на 60-те години.
Филмите за серийни убийци често са или прекалено въображаеми, или се фокусират само върху извършителя. „Зодиак“ не прави нито едното, нито другото, защото случаят, върху който пише авторът Робърт Грейсмит, на който е базиран филма, все още не е разкрит. Режисьор на лентата е Дейвид Финчър, а в ролите са Джейк Джиленхол, Марк Ръфало, Робърт Дауни-младши и Брайън Кокс.
„Мляко“ (2008)
Американски биографичен филм разказва историята на Харви Милк, първият открит хомосексуален човек, избран на публична длъжност в Калифорния, който е убит през 1978 г.
През 1984 г. излиза документалният филм „Времето на Харви Милк“, посветен на живота му и последиците от неговото убийство. Той е свободно базиран на биографията на Ранди Шилтс от 1982 г., озаглавена „Кметът на Кастро Стрийт“. Филмът печели „Оскар“ за най-добър документален филм и получава
Специалната награда на журито на първия филмов фестивал в Сънданс,
както и множество други отличия.
В началото на 90-те години започват опити за създаване на игрални филми за Харви Милк, като се разглеждат различни сценарии. Въпреки това проектите се провалят по различни причини и едва през 2007 г. филмът започва да се реализира успешно.
Режисьор на „Мляко“ е Гюс Ван Сант, а в ролите са Шон Пен, Емил Хърш, Джош Бролин, Диего Луна и Джеймс Франко. Филмът получава 8 номинации за „Оскар“, като печели две – за най-добър актьор (Шон Пен) и за най-добър оригинален сценарий.
„Социалната мрежа“ (2010)
Почти е странно да си припомним времето, когато основният въпрос около Facebook беше откъде Марк Зукърбърг е „заимствал“ идеята. Днес, когато социалните медии играят доминираща роля в личния и обществения живот, филмът на Дейвид Финчър за създаването на
най-голямата безплатна онлайн социална мрежа в света придобива още по-голямо значение.
„Социалната мрежа“ не е просто разказ за стартирането на компания. Мрачната атмосфера, подчертана от зловещата музика на Трент Резнър и Атикъс Рос, която спечели „Оскар“, сякаш предвещава въздействието на социалните мрежи върху глобалната политика, обществото и личния живот. Американският драматичен филм е отличен и с „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий (Арън Соркин) и най-добър филмов монтаж (Кърк Бакстър и Ангъс Уол).
