Документалното кино, или изкуството да поставиш в главна роля действителността. Неговата основна цел е да разкаже една история, като облича фактите в различни думи и визуални решения, но винаги с
художествена интерпретация през погледа на режисьора, сценариста и оператора.
С напредването на технологиите документалните филми стават все по-многобройни и разнообразни, разкривайки все по-индивидуални гледни точки.
Най-добрите от тях не само разобличават една истина, но и се стремят да ни помогнат да осмислим света около нас и хората в него, а понякога дори да преоценим възгледите си за самите себе си. Документалистът Алекс Гибни, казва: „Документалните филми могат да прегърнат противоречията по начин, по който журналистиката не може.“
„Нан от Севера“
Заснемането в такъв свиреп студ е било истинско предизвикателство, но още по-впечатляващо е, че режисъорът използва две ръчно задвижвани камери. Той и неговият инуитски екип е трябвало да разглобяват камерите всеки ден, за да премахнат кондензираната влага и след това да ги сглобяват отново. В своята каюта в залива Хъдсън Флахърти създава и филмова лаборатория и използва нагрети вани с химикали за обработката на негативите и печатните ленти, осветявайки ги със изкуствена светлина.
„Самсара“
„Самсара“ не е просто документален филм. Той е като калейдоскоп от светове, който провокира дълбоко преосмисляне на съществуването ни. На санскрит „самсара” означава неспиращият цикъл на прераждане на душата. Тази концепция, вдъхновила създателите на филма да търсят неуловимата нишка на взаимовръзка, която прекосява живота ни. Тя е разгледана през погледа на будист, който се завръща към предишния си живот след три години доброволно отшелничество.
Заснет през 5 години и в над 25 държави, „Самсара“ ни води на пътешествие из свещени места, природни чудеса и тайни, скрити от човешкия поглед.
„Правилата на ергенския живот“
Има ли рецепта за откриване на любов в наши дни? Абсолютно! Това доказва авторският филм на българския режисъор Тонислав Христов. В него той съчетава смело игрално, документално кино и риалити, като снима себе си и трима свои приятели. На прага на 30-те, всеки от тях вече е преживял любовно разочарование, но заедно се опитват да открият верния ключ към сърцето на идеалната партньорка. Те съставят списък с 15 правила, които трябва да следват в рамките на една година, за да намерят приятелка. Кои са те, можете да откриете на стрийминг платформата 7Аrts ТУК.
„Солта на Земята“
„Солта на Земята“ е френски документален филм от 2014 година, режисиран от Вим Вендерс. Филмът печели три награди на Кинофестивала в Кан и награда „Сезар“ за най-добър документален филм. Освен това, той е номиниран за „Оскар“ в категорията за най-добър документален филм.
Филмът представлява портрет на Себастиао Салгадо – фотограф, който е приел ужаса като част от своето съществуване и е научил се да живее с него десетилетия наред, далеч от семейството си.
„Слушай, Марлон!“
„Не внасяйте в настоящето нищо, което няма минало.“ Тази мъдрост от великата учителка по актьорско майсторство Стела Адлер е цитирана от Марлон Брандо в посмъртната му автобиография „Слушай ме, Марлон“, номинирана за награда „Готъм“. Филмът представя колекция от видеозаписи на интервюта и стотици часове лични аудиозаписи на Брандо. В тях се включват негови съобщения, които той оставял на телефонните секретари на приятели и роднини, касети от експерименти със самохипноза и други лични записи. Много от тези записи звучат сякаш са откъси от изпълнението на Брандо в ролята на Курц в „Апокалипсис сега“.
„Маестро Енио Мориконе“
С филма „Маестро Енио Мориконе“ режисьорът Джузепе Торнаторе отдава почит към феноменалния композитор, който пренаписа историята на киното с музиката си, създавайки поредица от шедьоври за всички времена. Геният-експериментатор, който посвещава целия си живот на изкуството, е представен чрез свидетелствата на артисти и режисьори, работили с него. Със своята невероятна пъстрота от кадри, „Маестро Енио Мориконе“ разкрива и по-малко известни факти за великия композитор, както и произхода на някои от неговите музикални хрумвания. Можете да гледате филма ТУК.
„Smoke Sauna Sisterhood“
Традицията на димната сауна във Вана-Вуромаа, известна като „savvusanna kombõ“ и вписана в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, е място, където
тялото и душата се пречистват, а конфликтите остават отвън.
В дебютния си филм „Smoke Sauna Sisterhood“, режисьорката Анна Хинтс фокусира обектива върху жените. Онези, които се събират в защитния мрак на сауната, за да споделят най-дълбоките си тайни и да отмият годините на срам, натрупан в телата им.
Този филм е не просто визуален разказ, а истинска емоционална буря – интимен и дълбоко вълнуващ поглед към травмата, изцелението и общността. Заснет с чувствителността на картина от Йоханес Вермер, камерата се движи като дима – плавно без натрапчивост.
