Остри завои и планински път, бясна скорост, лъскава кола и умел шофьор, чието лице не виждаме. Превключване на скорости, паркиране, затваряне на вратата, костюм.
Може да си помислите, че това е сцена от „Джеймс Бонд“,
докато с мини кола не дойдат миньоните и не се сетите, че всъщност гледате „Аз, проклетникът 4“.
От филм за двама злодеи в началото, в четвъртата част сюжетът е почти семейно идиличен. Гру вече е баща на Гру Джуниър (оригинално) и се опитва да живее „нормален“ живот, доколкото това е възможно като член на АЗЛ – Антизлодейската лига. И след като той вече е от страната на добрите,
филмът се нуждае от нов злодей, който да задвижи сюжета.
Това е съперникът на Гру още от училището за злодей – Максим ле Мал. Максим обвинява Гру, че го е унижил на училищното шоу за таланти. Заканва се да му отмъсти след като години след това го прави за втори път, залавяйки го по време на церемония за „Злодей на випуска“.
Тайното оръжие на противника на Гру е, че се превръща в същество между човек и хлебарка, което, ако трябва да бъда честна, e леко отвратително. Но май задачата на злодеите, така или иначе не е да са ни приятни, нали?
Докато Гру и семейството се крият от избягалия от затвора Максим, те се опитват да намерят приятели в училище, нормална работа и да се сприятелят с съседите си.
Където и да отиде обаче „злото“ сякаш преследва Гру.
Оказва се, че на пръв поглед незаинтересованото от околния свят момиче, живеещо в съседната къща, разкрива истинската му самоличност. „Точно като теб съм родена да бъда лоша“, казва тя и явно планира да стане дори по-добра от него в това. Гру е принуден да ѝ помогне в пъкления план да… откраднат талисмана на училището за злодеи. Така предизвикват гнева на една зла баба, оказват се с меден язовец за домашен любимец и Гру Джуниър присъства на първата си „злодейска“ мисия. Тя обаче подобрява връзката на него и баща му, който до преди това всячески се опитва да се сближи със сина си.
Филмът не блести с особено оригинален сюжет, но пък присъствието на малките жълти същества винаги е гаранция за смях. Дори не знам, защо заглавието на поредицата реферира към Гру, а не към миньоните, които, ако трябва да бъдем честни плениха сърцата на публиката още от първия момент, в който се появиха на екран. Съответно и този филм им посвещава отделна сюжетна линия.
Миньоните стават част от експеримент на Антизлодейската лига
и се превръщат в Мега Миньони.
Както казват и във филма – това може би не е особено добра идея. Все пак те са си все същите глуповати миньони и опитът им да „спасят света“ завършва катастрофално. Със своето безгрижие и желание да се забавляват обаче те превземат всяко пространство, където се намират – независимо дали това е автобус или свръх тайна централа. А супер силите им и бебето Гру, което има само един кичур коса – всичко малко ми напомня на анимационното филмче „Феноменалните“ от 2004 г.
Точно както там и в „Аз, проклетникът 4“ най-малкият член на семейството, макар да не харесва особено баща си, сякаш е наследил немалко неща от него. Има същия шал като на Гру, по време на обира има и бандитска маска, а накрая издава и зловещия си поглед. Оказва се, че когато нямат нужните приспособления и
памперсите и бебешката пудра помагат при обири.
Така че малчуганът е ключов персонаж.
Освен интересните герои, зад персонажите застават и известни и обичани актьори, които ги озвучават. Сред тях са Стив Карел (Гру), Кристен Уиг (Луси), Уил Феръл (Максим ле Мол). Както и Джоуи Кинг (Попи Прескот), София Вергара (Валентина), Миранда Косгроув (Марго) и др.
„Днес беше същинска емоционална въртележка“, казва Гру накрая, просълзявайки се (е, това също ми се стори малко неуместно). Но все пак всичко е добре, когато свършва добре. И точно в стила на миньоните, във финалната сцена всички изпълняват заедно песента “Everybody Wants To Rule The World”.
