Никол Кидман стана популярна по-рано тази година, когато получи наградата AFI за цялостно творчество и в благодарствената си реч изброи всички режисьори, с които е работила в кариерата си. Това беше забележителен списък от таланти – от Стенли Кубрик до Джейн Кемпиън, Гас Ван Сант, Йоргос Лантимос, София Копола и др. Наскоро обаче Кидман сподели пред Vanity Fair, че списъкът ѝ с режисьори, с които иска да работи, остава доста дълъг. „Винаги съм казвала, че искам да работя с Мартин Скорсезе, ако той направи филм с жени“, казва Кидман.

„Бих искала да работя с Катрин Бигълоу, Спайк Джоунс, Пол Томас Андерсъни Михаел Ханеке.

Има и цяла плеяда от нови, изгряващи режисьори –

има толкова много и аз винаги съм отворена за откриването на нови хора“.

„И смятам, че е наистина вълнуващо, когато казваш: „Ето някой, който е толкова опитен и е работил и работил, но сега наистина е навлязъл в своя път“, добави Кидман. „Работих с Карин Кусама по „Време за възмездие/“Destroyer“, а тя продължи с „ Yellowjackets“ и толкова много големи неща. Тя беше в момент, в който беше разочарована и не получаваше нещата, които искаше. Нямаше възможности“.

Макар че във филмите на Скорсезе обикновено преобладават главните мъжки персонажи, в миналото той е режисирал филми с участието на жени. Такава е драмата „Алис не живее вече тук“ от 1974 г. В този филм главната роля се изпълнява от Елън Бърстин, която е номинирана за „Оскар“ за изпълнението си. В последния режисьорски проект на Скорсезе – „Убийците на цветна луна“,

Лили Гладстоун  имаше значителна роля

заедно с главните мъжки перрсонажи Леонардо ди Каприо и Робърт де Ниро. Тя печели „Златен глобус“ за изпълнението си и е номинирана за „Оскар“ за най-добра актриса.

Изглежда, че Кидман търси по-силен женски актьорски състав, когато става въпрос за работа със Скорсезе, който в миналото е бил критикуван за женските си персонажи. Спорове съпътстваха премиерата на „Ирландецът“ поради това, че ролята на Анна Пакуин беше почти безмълвна.

Тя има само една реплика в три и половина часовия филм,

но това е съзнателен избор от страна на Скорсезе.

 „Анна Пакуин, която е страхотна във филма, има само един диалог. Тази единствена дъщеря знае всичко – само с поглед. Тя е единствената, с която Франк иска да бъде – единствената, която той иска да обича, но тя отказва да говори с него, след като научава за престъпленията му“, разказва Скорсезе пред списание Sight & Sound