Филмът на Кристофър Нолан „Опенхаймер“ разказва историята на Дж. Робърт Опенхаймер – „бащата на атомната бомба“. Макар и да се фокусира основно върху няколко години от живота му, в него се преплитат наука, политика и романтични отношения.

„Историците понякога го наричат сложна фигура“, казва за Опенхаймер Алекс Уoлърстейн – професор в Технологичния институт „Стивънс“. „Не може да се измисли проста версия за него.“

До голяма степен базиран на „Американският Прометей: Робърт Опенхаймер“ от Кай Бърд и Мартин Шервин, филмът се старае да се доближи най-много до действителността. Това обаче не означава, че зрителите не стават свидетели и на някои художествени измислици. Кои са те разкриваме в деня на годишнината от смъртта на физика, вдъхновил лентата.

Хората не са забелязали експлозия насред пустинята

Яркостта на пламъка, предизвикан от тестовото изстрелване на атомната бомба – “Тринити”, звукът от експлозията и разтърсването, причинено от взривната вълна, не остават незабелязани. Те

чупят част от прозорците на домовете

в близките градове. Жителите на Амарило, Тексас, са видели „светкавицата” от разстояние над 280 мили. Правителството подхвърля версията, че се е взривил склад за боеприпаси, но никой не е пострадал.

Знаели са, че бомбата ще сложи край на войната

„Във филма изглежда така, сякаш причината да използват бомбата е, че не искат да нахлуят в Япония, а всъщност не е така“, твърди Уолърстейн. „Това е последваща рационализация, която е създадена по-късно“. През декември 1946 г. физикът Карл Т. Комптън пише в „Атлантик“, че хвърлянето на бомбите е било „изчислена авантюра“ и че военният министър Хенри Стимсън и други са се надявали, че това ще сложи край на войната.

Стимсън пощадява Киото, защото е бил на меден месец там

Изборът на целите за атомните бомби е сложен процес, в който участват много хора, включително Опенхаймер и военният министър Хенри Стимсън.  По време на срещата, показана във филма, министърът казва, че не трябва да бомбардират Киото заради културното му значение и защото той и съпругата му са били на меден месец там. „Той е посетил Киото, това е сигурно, но не мисля, че е ходил там на меден месец“, твърди Уолърстейн. Според него решението е било по-сложно и с повече нюанси и е имало далечни последици за бомбардираните градове.

Опенхаймер е единственият, който мисли за дългосрочните последици от ядрените оръжия

Главният герой в „Опенхаймер“ е представен като самотен вълк. Той е единственият на срещите с Гроувс и Стимсън, който задава въпроси за дългосрочните последици от ядрените оръжия. „Това не е някаква маргинална позиция, която само Опенхаймер е имал“, казва Уолърстейн. „Той определено изигра роля в нейното отстояване, но тя беше приета много добре от хора от най-високите нива в правителството”. Сред тях е и Стимсън, който представя тези опасения на президента Хари Труман.

Опенхаймер се консултира с Айнщайн относно изчисленията на създателя на водородната бомба.

Едуард Телър, който впоследствие изобретява водородната бомба, със сигурност е изразил опасения, че едно ядрено оръжие може да възпламени земната атмосфера с опустошителни последици. Не Алберт Айнщайн е този, при когото Опенхаймер отива.  Според книгата „Американският Прометей” той всъщност се консултира с Комптън.

Опенхаймер наистина се е опитал да отрови учителя си

Докато учи в Кеймбридж в средата на 20-те години на ХХ век, Опенхаймер успява да се срещне с много важни физици, включително с Патрик Блакет. По-късно той става негов преподавател. Бъдещият носител на Нобелова награда обаче бил практичен физик, който принуждавал ученика си да прави лабораторни работи, които Опенхаймер намирал за трудни. Той предпочитал да посещава лекции и да чете. По време на престоя си в Англия живял в „мизерна дупка“ в апартамента си. Накрая толкова му омръзнало, че

сложил химикали в ябълката на Блакет.

Във филма Нилс Бор почти отхапва от ябълката, но тази сцена е измислена за драматичен ефект. Служителите в Кеймбридж научават за инцидента и бащата на Робърт ги убеждава да не повдигат обвинения. Вместо това му е наложена пробация и той трябва да посещава психиатър, пише Business Insider.

Гръмотевична буря наистина отлага теста „Тринити”

Първоначалното тестово изстрелване на атомна бомба, насрочено за 4 ч. сутринта, е изместено с час и половина заради времето. Във филма Опенхаймер предсказва, че бурята ще премине, но в реалния живот е имало метеорологичен екип, ръководен от Джак Хъбард, който е казал същото. Генерал-лейтенантът от армията Лесли Гроувс очевидно заплашва да обеси Хъбард, ако метеорологичните му прогнози се окажат погрешни. Небето обаче все пак се прояснява.