Да достигне от снимачната площадка в малка страна като България до сцената на „Dolby Theatre“ и церемонията по връчването на наградите „Оскар“ вероятно е мечтата за всеки един специалист от сферата на родната кинематография. Много се стремят да получат признание за работата си от Академията, но малко са тези, които се връщат у дома със заветната статуетка. Изискванията са много, а конкуренцията – жестока. И все пак няколко българи успяват да я надвият и да се „окичат“ с отличието. Разказваме ви за за големите успехи на хората от малката България, а също и за всички онези, които не са успели да стигнат до наградата, но с труда си са вдъхновили десетки.

Процедура по селекция

Като международен филм се определят пълнометражните продукции (над 40 минути), произведен извън Съединените американски щати и техните територии. На 50% от използвания в тях език следва да не бъде английски. Филмът, избран да представлява страната, трябва да бъде пуснат за първи път в страната на произход

не по-рано от 1 ноември 2023 г. и не по-късно от 30 септември 2024 г.

Той следва да бъде показван публично в продължение на най-малко седем последователни дни в търговски киносалон. Изисква се седемте последователни дни от пускането на филма в киносалоните да се провеждат на едно място.

Всяка страна се кани да представи на Академията най-добрия си филм. Изборът се извършва от една одобрена организация, жури или комитет. Поне 50% от него трябва да включва творци и/или занаятчии от областта на киното.

Всички активни и пожизнени членове на Академията ще бъдат поканени да изгледат допустимите кандидатури в категориите. Членовете на Академията

ще гласуват тайно за не повече от петнадесет филма.

Тези, получили най-голям брой гласове, преминават към следващия кръг на гласуване. В неговите рамки броят им трябва да бъде намален до пет филма. Те са официалните номинирани и подлежат на окончателно гласуване за наградата за международен игрален филм. Къде се намира България на „картата“ с предложенията?

Номинирани артисти и спечелени награди

Към 2024 г. четирима българи са били номинирани, a двама са спечелили „Оскар“ в научно-техническата категория. През 2017 г. режисьорът Теодор Ушев става първият българин, който се бори за статуетка в състезателна категория със своя късометражен анимационен филм „Сляпата Вайша“. Успехът му повтаря и Мария Бакалова, която е номинирана за поддържаща женска роля за участието си в „Борат” 2 през 2021 г. През същата година психиатърът с български корени Илиян Иванов и Дана Проданова (в ролята на асоциирани продуценти) също получават шанс за отличието с „Feeling Through”.

Кои обаче са големите победители? Георги Боршуков печели статуетката за специални ефекти цели два пъти –през 2001 и през 2014 г. Той е един от създателите на филма „Кампанили“, който представлява

пробив в технологиите на изобразяване на истински модел в компютърно изображение.

С това произведение младият студент впечатлява филмовата индустрия, отбелязва bulgarianhistory.org. Предвид мащаба на това откритие в сферата на филмопроизводството, не е изненадващо за никого, че Боршуков е забелязан от водеща американска филмова компания. През есента на 1997 г., е поканен да стане част от екипа на отличения с награда „Оскар“ „В какво се превръщат мечтите“ с участието на актьора Робин Уилямс. Ефектите, използвани в този филм, завладяват зрителите и се възприемат като изключително ценни от индустрията. Те се превръщат в основен атрибут на атрактивния филм „Матрицата“.

Той също е главно действащо лице в екипа по визуалните ефекти към филмите „Мисията невъзможна“, „Дълбока синева“ и „Майкъл Джордан на макс“. През 1999 г. „Матрицата“ взима приз в категорията „Най-добри визуални ефекти“. Само година по-късно

Боршуков еднолично е удостоен с награда за научни и технически постижения

за своя принос в областта на рендъринга. Това представлява процес на генериране на цифрово изображение от модел в компютърната графика.

Другият носител на технологична награда „Оскар” е Владимир Койлазов. От края на 90-те компанята на българина разработва софтуер за рендъринг и 3D визуализации. Днес продуктът е разпознаваем в цял свят. V-Ray се използва в различни сектори – от архитектура, през реклама до филмова индустрия.

През 2017 г. компанията получи „Оскар“ за технологични постижения в киното.

V-Ray е използвана за сцени във филми като „Аватар“, „Отмъстителите“, сериала „Игра на тронове“, пише „Капитал“. Българина печели и отличие за принос в развитието на специалните ефекти и в телевизионните продукции – технологична награда „Еми“.

Българските предложения за „Оскар” през годините

Когато на 16 май 1929 г. се провежда първата церемония по връчване на наградите „Оскар“ за филми, излезли през 1927/28 г.,

няма отделна категория за чуждоезични филми, тъй като повечето продукции са неми.

Между 1947 г. и 1955 г. Академията връчва почетни награди на най-добрите чуждоезични ленти, пуснати в Съединените щати. Тези отличия обаче не се връчват редовно. За 29-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“ през 1956 г. е създадена конкурсна награда за заслуги (за най-добър чуждоезичен филм). Оттогава се връчва ежегодно.

До момента 35 български филма за били селектирани за участие в надпреварата за статуетките „Оскар”.

Първият от тях е „Таралежите се раждат без бодли” (1971 г.).

Пълен списък:

• „Козият рог” (1972 – година на селектиране);
• „Последно лято” (1974 г.);
• „Бариерата” (1979 г.);
• „Хан Аспарух” (1982 г.);
• „За къде пътувате” (1988 г.);
• „Време разделно” (1989 г.);
• „Маргарит и Маргарита” (1990г.);
• „Кладенецът” (1991 г.);
• „Сезонът на канарчетата” (1993 г.);
• „Писмо до Америка” (2000 г.);
• „Съдбата като плъх” (2001 г.);
• „Подгряване на вчерашния обед” (2002 г.);
• „Пътуване към Йерусалим” (2003 г.);
• „Мила от Марс” (2004 г.);
• „Откраднати очи” (2005 г.);
• „Маймуни през зимата” (2006 г.);
• „Пазачът на мъртвите” (2007 г.);
• „Дзифт” (2008 г.);
• „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2009 г.) – стига до краткия списък;
• „Източни пиеси” (2010 г.);
• „Тилт” (2011 г.);
• „Кецове” (2012 г.);
• „Цветовете на Хамелеона” (2013 г.);
• „Българска рапсодия” (2014 г.);
• „Съдилището” (2015 г.);
• „Каръци”(2016 г.);
• „Слава” (2017 г.);
• „Вездесъщият” (2018 г.);
• „Ага” (2019 г.);
• „Бащата” (2020 г.);
• „Страх” (2021 г.);
• „В сърцето на машината” (2022 г.);
• „Уроците на Блага“ (2023 г.);

Българското предложение за наградата за 2024 г. е филма на Петър Вълчанов и Кристина Грозева – „Триумф”.

В българското предложение за „Оскар“ участват Мария Бакалова, Маргита Гошева, Юлиан Вергов, Юлиан Костов, Станислав Ганчев и Иван Савов. В създаването на сценария участва Дечо Таралежков, а музиката е дело на Теодор Иконому. Лентата е заснета от оператора Крум Родригес.