Предното стъкло е мръсно. Возим се на задната седалка. От радиото се чува едно и също – самоучител по немски. А на шофьорското място е Юлиан Вергов в ролята на Никола. От уличния трафик най-много се чува тежкото му дишане, в което се усеща напрежение.

Защо точно немски? Никола иска да замине за Германия, да се загърби не особено щастливото си минало тук и да започне отначало, начисто. Първата спънка, която среща по пътя е изразена с недоверие от страна и на двамата му родители –

„Как ще заминеш – ти не знаеш немски?“.

„Ще го науча“, отговаря Никола. „Ще го научиш… на 50 години…“, казват с ирония и майка му и баща му.

Оказва се обаче, че езикът е най-малкият проблем, с който героят трябва да се справи. Филмът се развива за кратък период от време – ден и половина или два, но е наситен с много действие и още повече психологизъм. Зад всяка постъпка на Никола стоят дълбоки вътрешни процеси и борби и сякаш именно вътрешният му свят е най-интересен.

Сюжетът ни повежда на пътешествие, което извървяваме с героя докато той се опитва да се сбогува и да помоли за извинение близките си преди да замине. Всъщност „близки“ е може би силно казано – Никола е разведен с две деца, които обаче не искат да го виждат. Синът му, изигран от рапъра Огнян Павлов – Fyre, му казва, че предпочита да е мъртъв, а дъщеря му, в чиято роля влиза Ема Духовникова, след дълго мълчание на въпроса „Ти обичаш ли ме?“, отвръща – „Малко“.

Зад привидно грубата външност на Никола се крие

изключително чувствителна душа.

Дилемата, пред която е изправен го разкъсва. Остава му само един ден преди да замине и за тези няколко часа той се опитва да сглоби отново счупените с години парченца на живота си.

Лъжата е едно от средствата, до които прибягва най-често, може би защото така е най-лесно. Истината понякога е нелицеприятна и трудна за приемане, затова предпочита да я спести поне на родителите си. Отивайки да ги посети Никола винаги преоблича мръсните си работни дрехи с изгладена бяла риза. Той съблича старите си дрехи като кожа, която го променя – но само външно и само за малко.

Действителността, от която иска да избяга е сурова. Колко ли зле трябва да е в „тази скапана държава“, по думите на бащата на Никола, изигран от Васил Банов, за да каже един баща на сина си: „Махай се и не се връщай повече“…

Но не си мислите, че филмът „Уроци по немски“ оплюва родната ни действителност и насърчава емиграцията – напротив. „Как да го оставиш всичко това?“, пита героят на Геро и сякаш това се превръща в рефрен, който отеква както в Никола, така и в зрителите.

Всъщност филмът се опитва да „намери поезията между панелките“.

Превъплъщението на Юлиан Вергов е изключително силно. Както твърди самият режисьор – Павел Веснаков, без Вергов не би имало филм, тъй като той се превръща в съавтор – макар текста да е написан от сценаристите, в последствие е преживян и изигран от талантливия актьор, което развива и обогатява ролята.

В продукцията участват още Елена Телбис, Стефка Янорова,  Меглена Караламбова, Васил Банов и Герасим Георгиев – Геро. Павел Веснаков признава, че филмът отразява и части от негория живот, но всъщност основният персонаж е събирателен. „Уроци по немски“ е като снимка на цяла една епоха, запечатал тенденции, емоции и борби – най-вече със себе си.

Във филма изразните средства се крият навсякъде – дори в дребните детайли, в местата или в употребата на предметите е закодирано послание, което режисьорът е скрил неслучайно. От крайните квартали на София, където е сниман филма, спретнатите, но социалистически апартаменти, където живеят героите, до бялата риза на Никола, която той облича сякаш, за да прикрие лъжите си.

Паралелна сюжетна линия се развива и чрез нещастната съдба на кучето на бащата на Никола. След като го намира мъртво Никола няма смелост да признае истината пред баща си, който е силно привързан към животното, и се заплита в още повече лъже. Героят прави отчаяни и наивни опити да върне кучето – сякаш, ако успее всичко ще си дойде на мястото.

„Нищо не разбирам. Единственото, което знам е, че каквото и да правя излиза грешно“, казва в отчаяние Никола. Този път сякаш иска да вземе правилно решение. А какво е то? Филмът не дава отговор, но е задал правилните въпроси.

Финалът е отворен – както често се случва в българското кино напоследък. Ако трябва да бъда честна не си падам особено по отворения край по принцип. Тук обаче режисьорът толкова умело слага точка, всъщност използвайки многоточие, че

няма как да има по-добър завършек.

За втори път се возя на тази задна седалка на пътешествието наречено „Уроци по немски“. Всичко продължава да е все така въздействащо – историята, брилянтната актьорска игра и талантът на екипа зад продукцията.

За да го гледаме на голям екран по кината филмът извървява твърде дълъг път. Идеята за него се ражда още през 2010 г., сценарият се появява през 2014 г., а снимките се осъществяват 2019 г. Всичко обаче си е заслужавало!

Така че приемете поканата и се присъединете към това пътуване, което със сигурност ще ви заведе някъде, но от вас зависи къде…

„Уроци по немски“ е в кината в цялата страна от 23 февруари.