Като малки имали ли сте въображаем приятел? Може би всяко дете с богато въображение си е играло с приятели, които само си е измислило. Въображаемите приятели обаче може би са на изчезване. Днешните деца от малки са обкръжени от неща, които пленяват въображението им и нямат време да си измислят приятели. Или просто порастват твърде бързо…

„Всяко дете има нужда от измислен приятел. Особено, когато е пораснало“,

твърди обаче един мъдър мечок във филма „Измислени приятели“ (IF), който вече е в кината.

Лентата е на режисьора Джон Кразински и е със звезден състав, по-голямата част от който обаче няма да видите, а само ще чуете. Стийв Карел, Емили Блънт, Джордж Клуни, Брадли Купър, Мат Деймън, Блейк Лайвли и Брад Пит са част от актьорите, които дават гласа си на анимираните измислени герои във филма.

Сюжетът ни въвлича в един магичен свят през очите на едно непораснало дете,

свят – невидим за възрастните.

Бий, изиграна от Кейли Флеминг, е имала прекрасно детство, което обаче вече оставя зад гърба си. Всичко се променя, когато един ден среща Калвин (Райън Рейнолдс) и причудливите му приятели, които само те двамата са способни да виждат – Синия Блу, който всъщност е лилав и Блосъм. А кои са те? Представят се като ИП-ове (Измислени Приятели).

Блу разказва историята им: всеки си има дете, чието въображение е създало измисления приятел.

Но децата порастват и вече не се нуждаят от тях.

Тогава спират и да ги виждат. Така единственото, което остава за въображаемите им приятели е да изчезнат.

Опознавайки магичния свят на измислените приятели, Бий се среща с все повече от тях и решава да им помогне да си намерят нови деца, чиито приятели да бъдат. Това се оказва по-трудно отколкото очаква. Но на помощ ѝ идва въображението ѝ. То се превръща с движеща, променяща и създаваща нова реалност сила.

„Когато обичаш нещо, не забравяш“, казва ѝ мечокът Луис, „Трябва само да затвориш очи и да призовеш спомените“.

Може би точно спомените носят частица носталгия. Макар само за момент героите да се връщат в спомените, когато миналото е било ярко оцветено и пълно със смях, лунапаркът – пълен с деца и техните измислени приятели, а на фон е звучала джаз музика, филмът сякаш подтиква и зрителите

да затворят очи и да се върнат към спомените си.

„Измислени приятели“ е неочаквано съчетание между хумор, магия и носталгия, която те просълзява – докосваща и необичайна история, на която ни повеждат вълнуващи герои.

Ключова тема към, която филмът на Кразински, в който той играе бащата на Бий, насочва вниманието на зрителите, е умението да запазиш детското в себе си. Всички възрастни са сякаш едни пораснали деца, които просто имат нужда от потупване по рамото и едно „ще се справиш“.

За вдъхновението си зад филма, режисьорът разказва колко повлиян е от собствените си деца. „Гледам ги как се потапят в един магичен свят, в който родителите не са поканени. Казах си, че това е свят, в който и на мен ми се иска да вляза, затова защо да не напиша филм за него“.

„По време на пандемията обаче забелязах, че това може да изчезне – тази светлина започна да намалява и те започнаха да играят все по-малко въображаеми игри“, продължава Кразински.

„Започнаха да се влияят от истинския свят и да задават големи въпроси, като например ще бъдем ли добре. И си спомням, че казах на Емили: „Това е дефиницията на порастването, на избора дали да пуснем детството, за да бъдем възрастни“. Реших, че ще направя филм за това, че не трябва да избираш, че

може да се връщаш към този магичен свят, дори докато растеш.

Всичките мечти, надежди, амбиции, любов – това са неща, с които винаги можеш да живееш, защото са винаги вътре в теб.“

През цялото време във филма Бий твърди, че вече не е дете и се справя умело с всичко, поне на пръв поглед. Чак, когато призна, че все още е дете всъщност порасна. „Не разбра ли, че никога не си сама“, ѝ казва героят на Райън Рейнолдс.

Филмът завършва с посвещение: „В памет нашия приятел Луис Госет джуниър“. Луис, който почина в края на март тази година, озвучава едноименния мечок.

След дългите финални надписи, през които всеки, който се е просълзил (а това не бяха малко хора в залата) има време да избърше сълзите, следва финална сцена, в която с намигването си мечокът Луис сякаш напомня и на нас, че магичния свят е само на едно въображение разстояние.