Несъмнено 21-ви е векът на носталгията в киното. Преглеждайки стрийминг платформите и разглеждайки програмите на киносалоните, можете да изпитате усещане за дежа вю. Това се случва поради огромното количество продължения, спинофи и други поредици, които доминират във филмовата индустрия.
Възраждането на филми и телевизионни предавания не е нещо ново, но нищо ново е може би перфектното обобщение на развлекателната индустрия в момента, пише Cosm0politan. От „Сексът и градът“ до „Клюкарката“ и от „Дюн“ до „Бийтълджус“ –
как Холивуд се пристрасти към римейковете?
А когато не са римейкове, те са продължения- поредните повторения на франчайзи, които е трябвало приключат отдавна. Така или иначе, сериалите и филмите, с които сте израснали, се завръщат. Преопаковани, премоделирани и рекламирани, но все още слабо разпознаваеми.
„Културата на римейковете и продълженията не е нещо ново“, казва той пред Cosmopolitan. „Често тя се представя като нещо ново и уникално за нашето постмодерно време, но всъщност в западната филмова култура има богата традиция , която
датира от най-ранните дни на киното (вероятно още от 1896 г.).
Интересното при римейковете не е това, че съществуват, а по-скоро, че в определени моменти от историята те преобладават. И сега със сигурност сме в един от тези моменти“.
Попаднали ли сме в капана на спомените?
Зрителските мнения по този въпрос винаги са били противоречиви. „Изчерпват ли се идеите на Холивуд?“, често се замислят те. Изглежда, че не. Интересът към съживяването на стари истории се е превърнал в печеливша стратегия за развлекателната индустрия.
Според д-р Матю Джоунс, преподавател по филмови науки в университета „Де Монфорт“ в Лестър и специалист по британско кино и публика през ХХ век, машината за възраждане на развлеченията е и винаги е била циклична.
Жанрът на римейковете е толкова разпространен, защото за продуцентските компании, актьорите и марките, участващи във филмите, това е сигурен залог. Не е нужно да се предизвиква интерес към нова концепция, история или герой. Те знаят, че имат сигурна аудитория, която може да се възползва от тях. Те могат да разчитат на връзките, които хората вече имат с любимите си герои, като същевременно се заложат на чувството на носталгия, от което всички сме толкова лесно опиянени. „Това не е мързел от страна на продуцентските студия.
Това е просто добра финансова логика“, добавя Джоунс.
Повечето от най-ранните холивудски филми не са били напълно оригинални. Лорън Розорн от Факултета по социални и политически науки към Университета в Мелбърн казва, че още от самото начало на Холивуд студиата са създавали адаптации на класическа литература и театрални пиеси, пише ABC Net.
„Римейковете са нещо вече доказано успешно на пазара“, казва тя. „Това може да е нещо, което е било успешно на Бродуей, комикс или роман, или документален филм, или филмова версия. Почти е трудно да не се види свързващата нишка между нов продукт и това, което е било направено преди“.
С напредването на технологиите и увеличаването на бюджетите на филмите започват да се появяват все повече римейкове.
Моделът на Дисни
Вижте само колко много филми на „Дисни“ се създават наново в момента. „Мулан“, „Аладин“ и „Красавицата и звяра“, „Малката русалка“ са някои от най-новите римейкове, а много други предстоят. Компанията прави това толкова успешно, че много от феновете дори забравят за оригиналния филм. Такъв е случаят с „Круела“ от 2021 г., предистория на „101 далматинци“ от 1996 г. с Глен Клоуз в главната роля. Той пък е римейк на анимационната версия от 1996 г.
Макар че тази тенденция често може да се стори разочароваща на зрителите, според едно от мненията тя всъщност позволява на режисьорите да проявят повече креативност в други проекти. Предисториите, продълженията, рестартите и римейковете обикновено са толкова сигурни, че на тях обикновено може да се разчита да компенсират недостига на по-рискови или смели проекти, което дава възможност на студията да поемат риск за филми или поредици, които иначе може да не видят бял свят.
Колкото повече Холивуд се фокусира върху римейкове,
толкова по-малко нови и смели концепции ще получат шанс.
Причините за това са много, но според д-р Роузорн основната са парите.
В контекста на киното, COVID също е фактор, който сега подтиква хората да ходят на кино. Започнаха да се правят все повече продукции-спектакли. „Ето защо виждате римейкове с по-големи бюджети и повече специални ефекти и това оправдава нуждата да се гледат на голям екран“, посочва Роузорн.
Пример за това е предисторията на франчайза „Игрите на глада“ – Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“. Почти 10 години след първия филм милиони зрители се насочиха към киносалоните, за да видят лентата.
Дарън Фишър, режисьор и ръководител на филмовия факултет в университета „Бонд“ казва, че парите винаги са основната пречка в тази индустрия. „Винаги е по-надолу в списъка, ако няма съществуваща интелектуална собственост или фенска база, става все по-трудно и по-трудно“, твърди той.
Уютът на носталгията
И макар че най-големият фактор е икономическият, д-р Роузорн казва, че носталгията е и винаги е била голям мотив за връщане към стари истории в Холивуд. „Има истории, които винаги сме обичали и продължаваме да обичаме, защото новото поколение получава новата версия“.
Такъв е случаят с момичешката драма „Лоши момичета“. Те изпълняват културна функция, като припомнят по-ранните версии, като целят да събудят носталгични чувства у старата публиката и в същото време привлича нова аудитория.
Филмовата индустрия „се храни с младите“.
Експертите стигат до заключението, че средностатистическият 16-годишен тийнейджър има средно около пет години културни познания. Според тях това позволява да се разказват истории, да се правят филми за хора, които може би не знаят за първоначалната им концепция.
И така колелото на филмовата индустрия се завърта на всеки пет години, търсейки все по-нова и все по-млада аудитория. Въпреки огромния пазар за продължения и римейкове, Холивуд знае, че ако адаптацията на даден филм не отразява съвременното общество, той няма да постигне успех.
