“Да забравиш мъртвите би било равносилно на това да ги убиеш втори път”, смята писателят Ели Визел, носител на Нобелова награда за мир. Думите му носят още по-дълбок смисъл днес, когато драматичната продукция на режисьора Джонатан Глейзър – “Зона на интерес”, отново прикова вниманието на света към Третия райх.

Противно на преобладаващата част от продукциите, представящи смразяващата страна на Холокоста, в “Зона на интерес” не могат да бъдат видени купчини с трупове или скелети.

Звукът e водещият ефект във филма.

За ужаса зад стените на концентрационния лагер подсказват единствено виковете на затворниците. Уповавайки се само на едно от човешките сетива, режисьорът Джонатан Глейзър обостря възприятието му. Така след всеки изстрел в съзнанието ми винаги изскачаше картината на свлеклите се по земята тела на мъже, жени и деца след поредния масов разстрел. Виковете им пък се превърнаха в символ на онзи тежък момент, в който дете е изтръгнато от обятията на майка си или мъж вижда за последен път любимата си преди

да се превърне в черен дим.

Продължителните сцени, по време на които действието във филма бива заменено от едноцветни кадри, допълнително подсказва за стремежа на екипа към звуково майсторство. 

В даден момент от филма обаче виковете на смъртниците са прекъснати от песента на птици. Тя сякаш неочаквано ни пренася в друг свят – този на едно щастливо семейство, което се наслаждава на пикник край езерото или празнува рожден ден. Всичко изглежда напълно нормално, докато самоличността им не стане ясна. Мъжът е Рудолф Хьос (Даниел Фридъл) – комендант в концлагера Аушвиц. Макар и не толкова известен колкото Хитлер, Химплер и д-р Менгеле, той също играе

ключова роля в масовото изтребване на евреи

по време на Втората световна война. Именно под негово ръководство в лагера биват обособени места за принудителен труд. В “Зона на интерес” разкриваме и още един зловещ аспект на характера му. Това е неговата решителност да разшири мащабите на газовите камери, за да може да избива възможно най-голям брой евреи едновременно. Оказва се, че

кръвта, в която гази ежедневно, далеч не му е достатъчна.

Идеята да убива с помощта на газ превзема цялото му същество. На работа той е поредният тиранин с промито от Хитлер съзнание. Рудолф се стреми се към разрастване на територията на Третия Райх, служейки си с отявлен антисемитизъм. У дома обаче е отдаден баща, който чете приказки на децата си преди лягане. Сякаш Глейзър ни представя два напълно различни персонажа, а може би и филми?

Контрастите, представени в лентата, не приключват до изграждането на персонажа му. Домът на семейство Хьос също е ключова “фигура”. Защо? – Спретнатата къща разполага с градина, пълна с цветя и зеленчуци – истински

рай на земята, зад оградата ѝ обаче зее огнен пъкъл. 

Вероятно не е имало зрител, който да не се е запитал – как е възможно да градиш семейно щастие, когато домът ти се намира на границата между Еден и адската бездна. Отговор получаваме от брилянтната Сандра Хюлер (позната от “Анатомия на едно падане”), която влиза в ролята на съпругата на Рудолф – Хедуиг Хьос. 

Облечена в кожено палто, носеща френски парфюм и червило, тя е постигнала своята висша цел – да се издигне в обществото. Имагинерен ли е обаче статутът ѝ, ако всичките ѝ скъпи дрехи и гримове всъщност са принадлежали на еврейските жени от лагера? За зрителите може би да, за самата нея обаче – със сигурност не е.

Едно обаче е сигурно – Хедуиг плаща висока цена за живота си в райските градини край лагера Аушвиц. Налага ѝ се да се прости със своята човечност. 

“Мога да накарам съпруга си да

разпръсне праха ти над поляните в Бабице”,

смразяващата реплика отправя именно тя към своята прислужница. Така господарката на дома за пореден път засвидетелства, че животът на евреите не носи никаква стойност за нея. 

Макар историческата нотка във филма да е водеща, персонажът на Хедуиг илюстрира грозните картини, с които обществото се сблъсква и до днес. Често хората оставаме неми и глухи за случващите се зверства около нас – домашно насилие, хладнокръвни убийства, войни. Тази тенденция е надвиснала като облак черен дим не само над настоящето ни, но и над бъдещето. Ако продължаваме да нехаем за чуждото страдание, историята заплашва да се повтори. Кой ли ще падне в жертва този път? Филмът “Зона на интерес” ще подтикне всеки зрител да потърси отговор на този и още редица ключови житейски въпроси.