Жените, които видяха света различно (част 2)

Снимка: artnews.com

Жените, които видяха света различно (част 2)

Снимка: artnews.com
Сподели

Основателите на френския сюрреализъм обичат да си играят с подсъзнанието. Обичали са и жените – като музи и обекти на еротично желание, но невинаги като художници, пише Artnews. Поетът Андре Бретон дефинира сюрреализма, залагайки на концептуалната основа, че

това е „психически автоматизъм“ в чист вид.

Чрез него се изразява действителното функциониране на мисълта. Жените участват активно. Те показват свои картини, фотографии, колажи, облекла и скулптури в групови сюрреалистични изложби и имат собствени самостоятелни изяви. В периода между 1924 г., когато Бретон публикува първия Манифест на сюрреалистите, и 1947 г., когато голяма изложба в Галерия Маегт отбелязва следвоенното завръщане на сюрреализма в Париж, „първото поколение“ сюрреалисти включвало творби на

15 забележителни жени сюрреалисти, с които ще ви запознаем в поредица от две статии.
Ремедиос Варо
Снимка: Collection of the Museum of Modern Art, New York.

В интимните и въображаеми картини, които изобразяват алтернативна реалност с педантичната точност на миниатюрист, родената в Испания Ремедиос Варо създава своеобразно царство. В света на Варо животните, растенията, хората и механичните предмети са взаимосвързани. Всяка фигура има характерните физически черти на художника –

сърцевидно лице, дълъг нос, гъста коса и големи бадемовидни очи.

Тя пренася образите си от една повърхност на друга, като използва декоративната техника „декалкомания“, възприета от сюрреалистите, при която мастилото или боята се разстилат върху повърхността и след това се притискат с алуминиево фолио или хартия, за да се създадат шарки.

Кей Сейдж
Снимка: Lee Miller

Родената в Америка художничка Кей Сейдж, използва пейзажите като визуални метафори за състояния на ума и духа в панорами в неутрални тонове, напомнящи Джорджо де Кирико. Известна предимно като живописец, макар че публикува и поезия, Сейдж прекарва ранната си кариера в Италия и Франция. Пейзажите ѝ обикновено са голи и представляват пространство, вдъхновено повече от въображението, отколкото от природата, населено с недовършени сгради. В „Утре е никога“ (1955 г.) от мъгливи облаци изникват високи скелета, които обграждат неразличими драпирани структури.

След като изучава изкуство във Вашингтон и Рим, Сейдж се премества в Париж през 1937 г., където се запознава с няколко художници от кръга на сюрреалистите. Когато избухва Втората световна война, тя се премества в Ню Йорк заедно с партньора си, сюрреалистичния художник Ив Танги, и помага за организирането на преминаването в Съединените щати на Бретон и други.

Лий Милър
Снимка: Eileen Agar, Lee Miller at the Hotel Vaste Horizon, Mougins, France

Родената в САЩ фотографка Лий Милър започва кариерата си пред камерата като модел на Vogue. В рамките на едно десетилетие тя прави първия си автопортрет (публикуван в септемврийския брой на Vogue от 1930 г.), който предвещава начините, по които тази изобретателна фотографка ще пренесе окото си за неочакваното в черно-белия кадър.

Милър се премества в Париж през 1929 г., където е студентка и асистентка в студиото на Ман Рей и част от модернистичен кръг от художници. Заедно с него изобретяват техниката „соларизация“, чрез която се обръща черното и бялото – според Милър тя я открива, когато случайно

включва осветлението, докато прави снимка.

Когато избухва Втората световна война и британският Vogue губи служители заради военните действия, Милър е наета като фотограф и

внася своя сюрреалистичен опит и въображение в редакторските си задължения.
Lee Miller

Например за рубрика, илюстрираща упражнения, тя използва двойна и тройна експозиция, за да покаже дъгата на движението в едно изображение. За рубрика, наречена „Шапките следват костюма“ в края на 1942 г., тя превръща снимки на глави в карти за игра с помощта на художествения отдел на списанието,

вероятно вдъхновена от идеята на Ман Рей да създаде сюрреалистично тесте карти.

Лий избира необичайни места за модна фотография, като например европейски сгради, разрушени от въздушни бомбардировки, или скелети на динозаври в Музея по естествена история в Ню Йорк.

Алис Рахон
Снимка:Walter Reuter, Alice Paalen in Mexico,

Вдъхновена едновременно от праисторически пещерни рисунки и сюрреализъм, родената във Франция художничка Алис Раон се занимава с митологията, магията и паметта в своите текстурирани платна.

Известна предимно с поезията си,

когато се движи в артистичните среди в Париж през 20-те години на ХХ век, Рахон – заедно със съпруга си по това време, художника Волфганг Паален – става част от  групата на сюрреалисти на Бретон и работи активно с тази група през 30-те години.

Снимка: LOS CUATRO HIJOS DEL ARCO IRIS

Стилът на Рахон е фигуративен и тя използва странни материали като желязна тел, въжета, вулканична скала, пясък, пастели, гваш, туш и намерени предмети като крила на пеперуди и пера. Тя създава текстури, подобни на шкурка, върху повърхностите на платната си и след това ги гравира с техниката сграфито, разкривайки основните слоеве. През 1945 г. прави самостоятелна изложба в Музея за модерно изкуство в Сан Франциско, а също така показва свои творби в галерията „Изкуството на този век“ на Пеги Гугенхайм.

„Невидимото ни говори, а светът, който рисува, е под формата на призраци“,

коментира веднъж тя. „То събужда у всеки от нас копнежа по чудното и ни показва пътя обратно към него.“

Валентин Хюго
Снимка: Man Ray, Valentine Hugo, c. 1930

Ръка в кафява ръкавица неспокойно прокарва един пръст под ръба на бяла ръкавица, която държи матрица в „Обект“ (1931), асамблей, който Валентин Хюго прави по времето, когато работи в парижкото Бюро за сюрреалистични изследвания. Именно там тя започва да прави сюрреалистични обекти, макар че към този момент вече е работеща художничка от години, като основно

създава модни илюстрации и проектира маски и костюми за Ballets Russe,

театрални постановки и балове с костюми.

Снимка: flickr.com

 

През 40-те години на ХХ в. обаче Юго изоставя сюрреалистите и се връща към илюстрациите на книги и дизайна на костюми и декори за театъра.

Жаклин Ламба
Снимка: Dora Maar, Nude Jacqueline Lamba, in Summer, 1936

Родената във Франция Ламба невинаги е била художник. Тя  посещава Ecole de l’Union Centrale des Arts Decoratifs от 1926 до 1929 г., след което започва кариерата си като дизайнер на книги, реклами, текстил и хартия за големи търговци на дребно. Едва тогава започва да рисува.

Снимка: Jean Bernard

Тя става част в групата на известните сюрреалисти и участва в изложби с групата през 1935 г. и 1936 г., когато два нейни обекта и картината Les Heures (1935) – овално платно с антропоморфна раковина от конусовидна мида, която е сама в тъмен водоем – са показани на Международната сюрреалистична изложба в Лондон. Ламба участва и в Международната изложба на сюрреалисти през 1938 г. в Париж, както и в първата следвоенна изложба на сюрреалисти – „La Surréalisme en 1947“ – в парижката Galerie Maeght, но по това време вече е загубила интерес към движението. 

Елза Скиапарели
Снимка: Man Ray, Elsa Schiaparelli, 1933

Модата е мястото, където сюрреалистите могат да представят тялото като безсмислено в реалния свят, а родената в Италия кутюриерка Елза Скиапарели го прави най-добре. Известна като Скиапа, дизайнерката прави закачливи странни неща с дрехите – наред с други интервенции, тя добавя нокти към върховете на пръстите на ръкавиците и ръце към коланите.

Моделите на Скиапарели са странни, но и много удобни за носене – труден за постигане баланс. Нейната шапка с обувки (1937 г.), приличаща на

обърната обувка с висок ток, е изработена от филц и кадифе и е лесна за носене.
Снимка: Снимка: Salvador Dalí

Роклята „Скелет“ (1938 г.), която тя проектира в сътрудничество с Дали, е с характерни релефни ребра, гръбнак и таз, изработена от трапунтово ватиране, положено върху дълъг до пода креп.

Клод Кахун
Снимка: Claude Cahun

Възможните реалности са безкрайни във фотографиите, фотомонтажите, пърформансите и писанията на родената във Франция Клод Кахун. Действаща предимно в Париж през 20-те и 30-те години на ХХ век. Тя прави фотографски портрети и автопортрети, които често включват

раздвоени и удвоени образи, огледала и двусмисленост на пола.
Снимка: Claude cahun

През 30-те години на ХХ в. Кахун се свързва и подписва много с колектива от сюрреалисти, но никога не е била техен официален член. Участва в няколко сюрреалистични изложби, включително „Exposition Surréaliste d’Objets“ през 1936 г. За тази изложба тя написва есе, озаглавено

„Пазете се от домашните предмети“,

в което дава указания: „Трябва сами да откривате, да боравите, да опитомявате, да правите ирационални предмети“. Тя допринася и с топка за тенис, боядисана да прилича на очна ябълка и покрита с къдрава коса.

Кахун и партньорката ѝ през целия живот Сюзън Малерб, която професионално използва името Марсел Мур, си сътрудничат често, включително при създаването на фотомонтажите, използвани за илюстриране на книгата с автобиографични стихотворения и сънища на Кахун от 1930 г. „Aveux non Avenus“.

През 1939 г. двойката се премества от Париж в Джърси, един от Нормандските острови, за да избегне преследване като евреи. Там те правят политически фотомонтажи и участват активно във френската съпротива, което води до арестуването им през 1944 г. и лишаването им от свобода до края на войната.

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас