„Творбите ми са създадени, за да забавляват, дразнят, озадачават, мистифицират, вдъхновяват и предизвикват размисъл.“ Ман Рей

Ман Рей е един от онези творци, за които, ако една картина, една фотография или творчески акт като цяло не е създаден с любов и породен от желанието за създаване само по себе си, то той просто е обречен на преходност, вторичност, забрава. Затова, когато говорим за Ман Рей е редно да си спомним за него не като за класик, а като за новатор, чието името не е (и никога няма да е) полеплано с прах, нито предпазвано от ореола на академичността. Ман Рей е съвременен творец, чиято артистична работа продължава да бъде все толкова актуална, провокативна и…съвременна.  Затова и някак грешно ми се струва да кажа, че Ман Рей е „останал в историята на изкуството“. Просто защото той Е част от изкуството. Той Е проявление на изкуството в неговата най-чиста форма.

Днес, на 27 ми август 2022 г. се навършват 132 години от рождението му.

 Затова нека си припомним за него – мъжът, който успя да облече желанията, мечтите и най-вече любовите си във визуални сююреалности.

Началото

Между 1900 г. и 1940 г. Париж е процъфтяващ център на усилено кипяща експериментална артистична дейност. Градът предоставя несравними условия за обмен на творчески идеи, което предизвиква вълна от художници от почти всички националности да се насочват към френската столица като заедно създават атмосфера на взаимно обогатяване и обмен на идеи. Поради огромния приток на артисти от цял свят, се създава прочутата Парижка школа. Международната дейност, свързана с тази школа в Париж, първоначално е съсредоточена в Монмартър, но в началото на 10-те години на ХХ век. се премества в Монпарнас. Фокусирайки се върху конвенционални теми като портрети, фигурални изследвания, пейзажи, градски пейзажи и натюрморти, художниците от Парижката школа стъпват на познатото до момента, за да изградят напълно нови стилове и техники, което включва смелите, динамични цветове на фовизма, революционните методи на кубизма, оживените форми и послания на експресионизма и светове на символизма.

От Ню Йорк до Монмартър

Единственият представител на движението Дада в Ню Йорк по това време е Марсел Дюшан (Marcel Duchamp). Именно той казва на Ман Рей, че трябва да напусне американския град и да дойде в Париж. Вдъхновен от срещата с твореца, Ман Рей пристига на 14 юли 1921 г. във френската столица и е зашеметен от царящата там еуфория и лудост (20-те години на XX в. са известни като лудите години – Les années folles). По онова време той вече е добре запознат с европейския авангард, редовен посетител е на нюйоркските салони и участник в групови изложби на дадаисти и кубисти. Ман Рей е млад, отдаден и вдъхновен.

Париж от 20-те години по нищо не отстъпва на Ню Йорк, дори напротив – френската столица е празник за изкуството! Дюшан отвежда младия американец директно в прочутото кафене Certa, където се срещат всички художници. Ман Рей се озовава между Андре Бретон, Луи Арагон, Пол Елюар и Филип Супо, без да знае и дума френски. Постпенно всички те се отдалечават от Дада движението и поставят началото на сюрреализма.

Това ново движение в изкуството идва от литературата. В основата на парижкия авангард стои тази група влюбени в литературата интелектуалци, които през 1924 г. написват официалния манифест на сюрреализма. Към движението се присъединяват и творци от всички направления – от живописци и скулптори до режисьори, илюстратори и фотографи.

В основата на сюрреализма седят многобройните сътрудничества и колаборации между артисите. В киното най-ярък пример за това е късометражния филм „Андалууското куче“ на Дали и Бунюел. Друг пример е книгата с колажи и поеми на Мак Ернст и Пол Елюар  „Les malheurs des immortelsи“, графичният експеримент  Le Cadavre exquis, известен днес като настолна игра и др.

Фотографията като израз на копнежи

За да се издържа финансово, Ман Рей започва да снима. Първоначално снимките му са портери на други художници от личното му обкръжение. Това прераства в активно занимание с портретна фотография на различни членове на активната парижанска артистична сцена, в която Ман Рей попада, докато накрая се насочва към модната и рекламната фотография.

Ман Рей обаче отказва да създава творби, които не пасват на естетическите му търсения.

Той започва да експериментира с различни фотоапарати и с техники за работа в своята тъмна стая за проявяване. Връща популярността на рейограмата, като създава термина „рейограф“ (изображения получени чрез наслагване на предмети върху хартия. (Ман използва думата rey (лъч), за да пантентова техниката като своя). Въпреки че е познат предимно като фотограф, Ман Рей продължава да рисува през целия си живот, като същевременно създава колажи и скулптурни творби. Той, заедно със своята муза и основен творчески партньор по онова време Лий Милър откриват т.нар. ефект на соларизация, който се получава, когато снимката е преекспонирана. Характеризира се с острота на изображението и най-вече с черната линия, която подчертава формите и придава онзи почти сюрреален и така примамив за естетиката на Ман Рей вид.

Ман Рей и Cinèma pure

Ман Рей дори експериментира в киното от 1924 до 1929 г. с филмография от четири късометражни филма. Това е още един начин за него да насочи пластично-естетическите изследвания върху фотографията и да може да изучава движението и светлината.

Le Retour à la Raison е завършен през 1923 г. Заглавието означава „Завръщане към разума“ и представлява кинематографично продължение на фотография на Ман Рей. В „Le Retour“ Ман Рей поставя върху фотографската хартия предмети като сол, пипер и клечки. Тези кадри се редуват със заснети сцени на въртележка в увеселителен парк, а кулминация на филма е голото тяло на своя модел и бивша любовница Кики от Монпарнас. Кратките експериментални филми обаче така и не получават истинско признание и той изоставя тази практика.

„Реалността е резултат от желанието.“

Познавайки добре мечтателния сюрреализъм на Рене Магрит и Жан Миро, Ман Рей е особено насочен към освобождаването на несъзнаваното, силно повлиян от Фройд.

Ман Рей приветства разкриването на чувствеността и изразяването на човешкото желание. Фотографията му позволява да пресъздаде женското тяло и да излезе извън рамките на класическата визия.

Ман Рей дава нов, модерен поглед върху женското тяло и начина му на възприемане – през креативното. Той поставя моделите често пред източника на светлина, което му позволява да я моделира, да се заиграва със сенките, цветовете и композицията на кадъра, имайки една основна цел – да подчертае чувствеността на тяло, жест или поглед.

Свободни от оковите на съзнаваното

Според Бретон сюрреализмът е „вик на ума“. Но той е свързан и със свободата. Желанието предизвикваше меланхолия и безпорядък, онова спиране на логиката, към което се стремеше цялото сюрреалистично мислене. „Любовта е състояние на объркване между реалното и чудното“, както се изразява Арагон.