Търсене
Close this search box.

Най-необичайните материали, с които експериментират художниците

Снимка: Marley Kate/publicdelivery.org/marcquinn.com

Най-необичайните материали, с които експериментират художниците

Снимка: Marley Kate/publicdelivery.org/marcquinn.com
Сподели

Често, стоейки пред едно произведение на изкуството, се фокусираме върху обекта, без да се замисляме от какви материали е създадено. Също така сме привикнали да възприемаме визуалните артисти като майстори на традиционни техники и материали – бои, мастило, глина. Но светът на изкуството е пълен с изненади. Много творци излизат извън тези рамки, експериментирайки с необичайни материали, които превръщат в израз на своите идеи. Нека заедно се потопим в магията на изкуството и открием някои от най-странните от тях и какво ги е вдъхновило да ги използват.

Изгоряла пластмаса
Combustione Plastica, 1956 Alberto Burri Снимка: artbasel.com

Вдъхновен от използването на пръст, пясък и органични материали от Жан Дюбюфе, изобретател на „art brut“ (от френски „сурово изкуство“), италианският художник Алберто Бури започва да експериментира с подръчни средства в лагер за военнопленници в Тексас по време на Втората световна война. Работейки с бурлак, каменовъглен катран и масло, той усъвършенства своя стил,

който определя като полиматериалистичен.

Този подход става неговата отличителна марка и достига кулминацията си в емблематичната серия Combustioni Plastica – творби, изгорени с горелка, които съчетават светлина и прозрачност.

Дим и сажди
Jiri Georg Dokoupil, Pusteblumen, 2004 Снимка: susanneottesen.dk

Чешко-германският художник и скулптор Иржи Георг Докупил е един от основателите на движението Junge Wilde Art. През цялата си кариера той експериментира с различни художествени материали, като мляко и сапун, и

творил в различни места, сред които Пловдив, България.

Докупил е известен със своето използване на сюрреалистичната техника Fumage, създавайки произведения с помощта на дим и сажди. Техниката е представена за първи път през 1936 г. на Международната сюрреалистична изложба в Лондон, когато австрийският художник Волфганг Паален

създава творбата си „Dictated by a Candle“ с дим от свещ.

Иржи Георг Докупил разширява и развива тази техника в свои произведения, като например Pusteblumen от 2004 г. Тя изобразява сцена с глухарчета, създадена от сажди.

Месо
Zhang Huan – My New York, 2002, Whitney Biennial, New York Снимка: publicdelivery.org

Месото като форма на изкуство навлезе в популярната култура през 2010 г., когато Лейди Гага се появи на червения килим с рокля от сурово месо на видео музикалните награди на MTV. Въпреки това, тя не е първата, която използва този необичаен материал. Години преди нея, пърформанс артистът Джан Хуан се разхожда по улиците на Ню Йорк, облечен в костюм от месо. Неговата творба „Моят Ню Йорк“ изследва

теми като имиграцията, връзката му с будистката традиция и животинската същност на човека.

Сред пионерите в използването на месо в изкуството е американската визуална експериментаторка Карол Шнеман, с нейния шокиращ перформанс „Meat Joy“. В него осем мъже и жени хаотично се въртят, хапейки сурово месо. Този експеримент разглежда темите за крайностите в сексуалността и еротични алюзии.

Слонска тор
Chris Ofili The Holy Virgin Mary, 1996 Снимка: davidzwirner.com

Друг художник, който е известен с избора си на нестандартни художествени средства, е британският художник Крис Офили. Той е автор на „Света Богородица“ (1996) – масивна творба с височина 8 метра, създадена почти изцяло от слонска тор,

която пренесъл в багажа си след престой в Африка.

В края на 90-те години тя обикаля света като част от изложбата „Sensation“ на Чарлз Саачи и разстройва католиците до такава степен, че те се опитали да я унищожат с бяла боя. Тогавашният кмет на Ню Йорк Руди Джулиани дори се опитва да забрани творбата и да отнеме финансирането на Бруклинския музей.

Лотарийни билети
Adam Eckstrom and Lauren Was, The Price of Happiness Снимка: paris-b.com

Един ден, докато разхождат кучето си, художниците Лорън Уас и Адам Екстром откриват изхвърлени лотарийни билети. Това ги вдъхновява да започнат проучване за това какво купуват хората, когато спечелят от лотарията. Те установяват, че значитетен процент често си купуват кола. В отговор на това, художниците създават серията „Духът на една мечта“,

включваща скъпи модели автомобили в пълен мащаб, направени изцяло от лотарийни билети.

Тази инсталация поставя на преден план темата за парите, похарчени за мечти, както и рисковото поведение, което ги съпътства.

Порнографски списания
Снимка: John Taylor

Джонатан Йео, един от водещите фигуративни художници в съвременното изкуство, създава изключителни портрети,

използвайки нестандартни материали като порнографски списания.
Чрез фрагменти от плът и гениталии, той изгражда колажирани изображения, които разкриват смели и провокативни детайли за живота на известни личности. Творбата му „Буш“ е ярък пример за този подход, в който художественото изразяване среща критика и ирония, като поставя акцент върху лицемерието и социалните структури.
Човешка кръв
Снимка: Marc Quinn, Self , 1991, Sculpture, Blood Снимка: marcquinn.com

Марк Куин използва кръвта като основен материал в своите произведения. В серията си „Self“ той създава автопортрет,

употребявайки десет литра собствена и животинска кръв.

Творбата е създадена в период, когато Куин е бил алкохолик и желаел да изрази идеята за зависимост – скулптурата изисква електричество, за да запази формата си, каквато е била при създаването ѝ. Тя се обновява на всеки пет години, за да отрази промените в тялото и физическото състояние на художника. През 2021 г. той създава и творбата „Нашата кръв“, изработена от кръвта на над 10 000 дарители, с цел да повиши осведомеността за правата на бежанците.

Дъвки 
Снимка: Ruth Fremson/The New York Times
Дъвката, емблематична за детската фантазия, е материалът, който американският художник Дан Колен използва в своите творби. От 2006 г. той започва да създава „картини“ от дъвки, поставяйки началото на нова ера в изкуството, фокусирана върху процеса, а не върху темите и символиката. Колен споделя пред медиите, че се интересува от това да бъде воден от самите материали, като вижда в този процес „загуба на контрол“, която определя като много по-вдъхновяваща от традиционния подход.

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас